Обръщение към бай Ганьо
Здравей, български интернет бай Ганьо. Здравей, анонимни форумни потребителю. Здравей, фейсбук профил без снимки и с фалшиво име. Поздрави от мен.
Аз съм Тодор Георгиев. Приятелите ме наричат Toshey. Певец съм. Музикант. Актьор. Продуцент. Човек, занимаващ се с изкуство – безполезник по твоему.
Бъди щастлив. Твоите гнусотии бяха прочетени от мен. Видях всичките ужасни гадости, които изписа за големия българин Боян Петров. Видях как наречене тази легенда на аплинизма в България „мръсен соросоид“, задето защитава природата в Пирин. Видях как обвини държавата, че давала пари за да спасява някакъв си „боклук скапан, който тръгнал по чукарите вместо да си седи на гъза“.
Ти, бай Ганьо никога няма да стъпиш на връх. Може евентуално да стигнеш до Черни връх. Даже и до Мусала. Там, бай Ганьо ще си хвърлиш боклуците, бирените кенове, опаковките.. Ще люпиш семки до безкрай, ще псуваш, ще замърсяваш, тениската ти ще е гнусно навита малко над тресящото се шкембе. Ще си доволен.
Там няма да намериш Боян Петров. И там няма да разбереш кой е Боян Петров.
Защото Боян е високо, много високо. Дълги години той летеше по покривите на планетата. С българското знаме на гръб. Славеше родината ни. Носеше българската следа там горе – където човешки крак не стъпва. Там, където почти никой от целия свят не е бил. Но той беше.
И все още е. Борейки се с коварния диабет. Борейки се да се събуди от кома. Оцелявайки след рак. Боян показа какво значи да бъдеш голям българин. Да бъдеш голям мъж!
Бай Ганьо, знам че като изпиеш 3 ракии и започнеш да разказваш как в казармата тайно си псувал старшината когато те е карал да правиш лицеви опори, се чувстваш велик. Чувстваш се авторитет. Чувстваш, че много ги разбираш нещата.
Знам, че докато от избушените колони на колата ти, купена на старо, ехти Наско Ментата, си мислиш че си „най-големия“.
Продължавай да го мислиш.
Продължавай да живееш така.
Бъди свинята, която си.
Но не си позволявай да говориш за Боян Петров.
Не си позволявай да говориш за хора, които и цял живот да тичаш срещу тях, няма да достигнеш.
Моят дядо ме е учил – ако нямаш какво добро да кажеш, не казвай нищо.
Не ви искам омразата.
Не ви искам селянията.
Стойте си в кочината и не се обаждайте.
Без уважение,
Тодор Георгиев
пс:
МОЛЯ ТЕ, ГОСПОДИ! МОЛЯ ТЕ, СПАСИ БОЯН И ТОЗИ ПЪТ!
