За последните 6 години над 40 000 ученици са напуснали България

За последните 6 години над 40 000 ученици са напуснали България
Новият модел на финансиране на висшето образование трябва да способства за насърчаване и задържане в заетост в страната на завършилите държавна поръчка

В периода 2011-2017 г., 41 486 ученици са напуснали страната. Данните са на работодателите, които събраха отговорните институции на кръгла маса на тема бизнес и висше образование.

АИКБ иска изцяло нов модел на финансиране на висшето образование в държавните висши училища. Те искат незабавни мерки за сътрудничество и координация между бизнеса и системата на висше образование, което да доведе до възстановяване на социалната справедливост, без да се ограничават граждански права.

Новият модел на финансиране на висшето образование трябва да способства за насърчаване и задържане в заетост в страната на завършилите държавна поръчка. АИКБ настоява още да бъде изменена и подобрена системата за кредитиране на студентите. Студентите от дефицитни специалности може да бъдат стимулирани с допълнителни стипендии за издръжка. Предизвикателството пред бизнеса остава липсата на квалифицирана работна ръка.

Председателят на АИКБ Васил Велев акцентира върху острата нужда от човешки ресурси за българската икономика. Административните прегради са плевели, които непрекъснато трябва да бъдат почиствани, по думите му. Реформа в образованието е наложителна, според Велев. Над 50 000 души годишно губи икономиката като работна сила заради демографската криза. Затова и бизнесът иска мерки за справяне с проблема.

Трябва да се повишава качеството на работната сила, според Васил Велев. Повече са местата за първокурсници във ВУЗ-овете, отколкото абитуриенти. Очевидно става въпрос за девалвация на висшето образование, притеснен е той. 50% от висшистите се реализират на работни места, за които не се изисква висше образование.

Инженерните специалности имат нужда да бъдат реабилитирани, изтъкна председателят на АИКБ. Имаме най-голям недостиг на инженери. План приемът трябва да се съкрати ако не на половина, поне с 1/3 и то в близките години, настоява бизнесът. Оказва се, че твърде много са хуманитарните специалности. А според Велев сме се превърнали в инкубатор на човешки ресурси за чужди икономики. Трябва да се вземат мерки, отсече той.

Вицепремиерът Валери Симеонов се съгласи с констатациите. Всичко е в ръцете на волевите хора, подчерта той. Образованието трябва да отговаря на нуждите на бизнеса, според него. То трябва да е по-ефективно. Ако си мислите, че вие ще стоите отстрани и ще чакате от държавата, няма да стане, нищо не очаквайте, държавата не е майка хранилница, нахока той бизнеса. Симеонов ги посъветва: „Вземайте нещата в свои ръце. Влизайте в политиката“.

Министърът на образованието Красимир Вълчев отчете доброто сътрудничество с бизнеса. Образованите хора влияят върху обществото, смята той. Големият проблем е нетната външна миграция, обясни той. Минимум деца трябва да отпадат от училище. В рамките на ЕС ще има свободно движение. Компаниите могат да подпомагат студентите на по-ранен етап срещу работно място и бъдеща реализация, това решение вижда министърът. Вълчев призова бизнес и държава да вървят заедно в този процес.

 

Източник: Nbox