Ерик Сати, Gnossienne № 3 и 4, в изпълнение на Jaques Loussier Trio
музиката е стълба
внимавай като се изкачваш по клавишите
внимавай и когато слизаш
защото винаги има носталгия
а носталгията е пропаст
която се взира в теб
спомни си рехавите треви
през които се вижда слънцето
те са перчемите на отминалото
и светлината ги тегли
безформеното също има ритъм
както бездиханното има свой дъх
битието е прозирна мембрана
пропускаща и минало и бъдеще
и сплитовете техни
обитаваме
музиката е стълба
внимавай като се изкачваш по клавишите
внимавай и когато слизаш
дори да не е истинско чаеното парти с дремещия заек
огледалото продължава да е врата
влизаме и излизаме разминаваме се
и си кимваме
като бегли познати
които няма да се срещнат
вече никога
поетият дъх е обитавал гърдите на друг
а плътта е износена дреха с изтъркани ръбове
пейзажите от погледа докоснати извират в друга памет
жълтиците на залеза изпадат от продънената кесия
азът е някой друг
музиката е стълба
внимавай като се изкачваш по клавишите
внимавай и когато слизаш
между звуците има процепи от мълчание
и само в дъното им
музиката звучи
дълго време трябва за да я усетиш
а да я живееш още повече
ти си кълн
цвете си което се е осмелило
да разтвори своите листа
и сега очаква пчелата
да прелети през носталгичните пространства
и да приеме твоя дар
Източник: Свободата