Репресирани от комунистическия режим от цяла България се събират в Перник тази събота, 24-ти март, пред регионалния исторически музей. Поводът е да почетат един истински мъченик на тогавашния режим от пернишко – Евтим Арсов. Точно в 11:00ч. пред музея ще бъде открит неговия паметник. На събитието ще присъстват внучката и племеницата му. Очаква се да се съберат най-малко около 100 души, съобщиха до ZaPerniik.com.
Идеята за паметник на земеделеца Евтим Арсов е отдавна. Отдавна е определено и мястото на бюста, но чак сега е дошло времето това да се осъществи на практика. Отрикавето е организирано от БЗНС. След официалното откриване гостите ще се съберат в хотел Струма, където са резервирани 100 места. Ден преди това, в петък, ще има вечер на Евтим Арсов, която ще се проведе в Двореца на културата от 18:30ч.
Евтим Арсов е роден на 20 октомври 1914 година в село Враня стена, Радомирска околия. Учи в родното си село и в Трекляно и завършва Кюстендилската гимназия, а от 1938 година следва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. По това време се включва активно в дейността на забранения БЗНС, а след Деветосептемврийския преврат от 1944 година става организационен секретар на Земеделския младежки съюз.
На 23 май 1945 година, деня на бягството на земеделския лидер Г. М. Димитров от домашен арест, Арсов е арестуван и през следващите месеци е подложен на изтезания. През лятото на следващата година е съден, заедно с Димитров и други земеделски лидери, като е обвинен от властите в създаване на терористични групи за саботажи и убийства на комунисти. Осъден на три години затвор, след изтичането на присъдата е изпратен за още осем месеца в концентрационния лагер „Белене“. През 1952 година отново е арестуван и е съден в показен процес срещу лидери на БЗНС, като получава смъртна присъда, заменена по-късно с 20 години затвор. Многократно подлаган на мъчения, той до последно отказва да сътрудничи на режима.
На 4 февруари 1959 година Евтим Арсов умира след тежки изтезания в Пазарджишкия затвор. Според версията на затворническата администрация се обесва сам.
Ето какво разказва за Евтим Арсов лидер на БЗНС Николай Ненчев по повод смъртта на перничанина:
На днешния ден, през 1959 г., жестоко е екзекутиран от комунистическия режим Евтим Арсов – знамето и символа на духа и вярата!
Спомням си, в началото на деветдесетте, след едно събрание на БЗНС „Н. Петков“ в Плевен ме заговори бивш концлагерист, прекарал дълго време в комунистическите концлагери и затвори. Казваше се Муса, мюсюлманин – Никола Петковист. Покани ме да го посетя в бръснарницата наблизо, където изкарваше прехраната си след затвора, друго комунистите не му позволили. Съгласих се! Влязохме вътре. Внимателно отвори вратичката на един шкаф и с особен респект ми посочи паспортна снимка в средата. Попита ме, знам ли кой е този човек! Бях виждал тази снимката десетки, може би, стотици пъти. По-възрастните николапетковисти и бивши концлагеристи носиха снимката му като икона в портфейлите си! Боготворяха го. Той беше за тях като апостол, като светец! Вече знаех кой е той! Това беше Евтим Арсов – от село Враня Стена – Пернишка област. Студент по право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 1938 г. По време на Втората световна война е нелегален и заради дейността си е преследван и интерниран в Каспичан. Работи с Никола Петков и е близък негов съратник. След 09.09.44 г. активно работи срещу установяването на комунистически режим в страната. Като организационен секретар на ЗМС /земеделски младежки съюз/, има огромно влияние сред земеделците и е техен идеен водач. На 23.05.1945 г. е арестуван, жестоко изтезаван и осъден по процеса срещу д-р Г. М. Димитров. През 1952 г. Евтим Арсов отново е осъден от Върховния съд на РБ, военна колегия, заедно с бивши министри, народни представители, главни секретари на министерства и други висши държавници. Евтим Арсов получава най–тежката присъда – смърт, в последствие
заменена на 20 години затвор
По-късно, през 1992 г. се запознах с Никола Бежански – политически емигрант в Германия, бивш концлагерист, един изключителен човек и приятел, който също познаваше Евтим. Описваше го като преливащ от енергия, като кипящ котел. Бил е знамето и символ на духа и вярата сред съидейниците си. По идеализъм, казваше Бежански, той достигаше върховете на нашите възрожденци и апостоли. И по подвизи е имал малко съперници. Не е обичал да говори за себе си, но всички са знаели, че е смел, справедлив, честен и последователен. Самият той приема своето положение в затвора, но не се колебае открито да протестира срещу наложения режим на бившите министри Борис Бумбаров и Асен Павлов. Той протестира срещу инквизициите над Димитър Гичев, който прекарва пет години в единична килия и срещу когото са насъскани прегладнели кучета в 12-та килия на Плевенския затвор, които го разкъсват до смърт. Да, той, инквизираният, протестира срещу инквизициите над Ангел Держански, Милан Дренчев, Иван Костов, Фаут Гирай, Д. Делчев, Н. Гешев, Г. Генов, Беловски, Коста Лулчев, ген. Кирил Станчев, проф. Петко Стоянов. Никола Бежански твърди, че в затвора, любимата тема на Евтим Арсов била за свободата. Авторитетът му бил огромен. Признанието – всеобщо! Всичко това, очевидно, идва много в повече за българските комунисти и ДС и изглежда вече нетърпеливо се обмисля екзекуцията му. С дни на ред е зверски пребиван и измъчван, в опит да бъде пречупен духът му и сломен да бъде принуден да приеме режима и подпише декларация за отказ от политическите си убеждения. И какъв триумф би било това за българските комунисти! Как щяха да реват и обикалят с парчето хартия по концлагери и затвори, сред приятелите му, съидейниците му, сред българските демократи, по митинги и партийни събрания, за да блудстват с прага на човешките възможности. Но – не! Казват, че малко преди да го екзекутират, правят последен опит да го убедят да подпише декларация, за да избегне всички страдания и да спаси живота си. Отказал, като ги нарекъл садисти, които му предлагат да екзекутират духа му, за да спасят ненужното му тяло!
На 03 февруари 1959 г. в 80-та кобна килия го обесват с тел на прозореца. Лицето му е обърнато на Запад – към светлината и свободата!
Мир на праха му! И светла да е паметта му!
