Честна война няма, но тази е благородна
Малкият салон на Двореца на културата в Перник се оказа тесен за желаещите перничани и жители на областта,които въпреки студеното време, дойдоха на срещата със съпредседателя на Националния комитет за честванията на 14-та годишнина от освобождението на България проф. Андрей Пантев.
„Ние не можехме сами да извоюваме своята свобода и независимост през 1876 или 1878 г. Защото бяхме в центъра на една триконтинентална империя, а трябваше да я разбием. При гърците, които се бият за независимост седем години, сърбите, бъдещите румънци и останалите е друго. Те са в периферията на османските владения. Те не бяха разположени в центъра на Европейска Турция. Следваше външна решителна военна намеса”.
Това каза проф. Андрей Пантев по време на срещата си с перничани по повод 140-та годишнина от освобождението на България от османско робство.
Той добави, че ние първи падаме под османско робство и последни с общи усилия дочакахме своето избавление.
„Но „чакането” не беше покорно, въпреки цялата историческа обреченост на бунтове, чети, съзаклятия, завери, мъченичества и въстания. След пролятата кръв на нашите воеводи, апостоли и стотици, дори хиляди герои, след саможертвата на тези българи, след края на Руско-турската освободителна война и погубените животи на 15 хиляди поданици на руския император и български опълченци, най-сетне възкръсва една държава – важен и траен компонент на европейското Средновековие”, категоричен бе Пантев. Той заяви, че за онези борци за свобода, тогавашна България може да не е мечтаната държава, но е Отечество завинаги.
„Тъжните сенки на нашите мъченици към това стремление – четници, книжовници, бунтовници, въстаници и всички онези, които са отивали на съзнателно заколение, ни гледат от небето – не всичко одобряват от нас, даже напротив, но са си отдъхнали, че каквато и да е тя – това е нашата България. Това е смисълът, вълнението и величието на Трети март”, заяви още проф. Андрей Пантев. Той бе категоричен, че освобождението на България от оковите на Османската империя е събитие не само от европейска, но и от световна величина по онова време. След смазването на Априлското въстание по изключително варварски начин очите на съюзниците на империята, на Русия и дори на американската общественост са обърнати към „колоса на глинени крака” каквато е Османската империя тогава.
„Думи като „странни и срамни слухове се носят из Цариград” дават възможност на Европа да научи за случващото се в България и за кланетата не само в Батак. Хората са уморени от войни, но се получава пожар от негодувание, когато разбират за зверствата на турците. Европа е в шок, защото не може да допусне такива действия на Турция, зад която са стояли повечето правителства в Европа и са имали своите търговско-икономически връзки с нея. Така българският въпрос излиза на дипломатическата маса и българите са онези жертви, заради които няма как да не се воюва”, каза още проф. Пантев. Той припомни, че най-напред руснаците, но след това и цяла Европа заговаря за страдалците – българи. „Навсякъде се запалва пожар от негодувание. Всички си задават въпроса как е възможно Европа да толерира такова отношение към един народ, което отгоре на всичко стои в основата на християнската писменост, култура и цивилизация. Това е един своеобразен шок”, обясни още той. Той бе категоричен, че честна война няма, но тази е благородна и обявена за честна.
В своето приветствие пред събралите се перничани народният представител инж.Любомир Бонев, заяви, че човекът на бъдещето е онзи с най-дълбока памет. „Дълбок корен се иска, за да устоиш на ветровете. Затова е нужно да помним. Да не забравяме онези, които със саможертвата си върнаха България на картата на Европа”, добави той. Той призова, да не гледаме на миналото като на бреме. „Миналото е капитал, защото всяко поражение е урок, а всеки триумф – вдъхновение, когато страниците на историята се преглеждат коректно и признателност към жертвите – своите и чуждите.Да помним е дълг, защото историята не дава прошка за забравата”, категоричен бе Любомир Бонев. Той благодари на организаторите в лицето на Областния съвет на БСП – Перник, че продължават да организират срещи и дискусии по значими за хората теми.
Символичният домакин на събитието, Валентин Петков заяви, че трети март е свещена дата за всички нас, защото на този ден преди 140 г. след 5-вековно османско робство, България възкръсва за нов живот. „Една империя признава свободата на един малък, но корав народ. Руско-турската освободителна война, за нас – българите е символ на успеха на националните борби, символ на мечтите,символ на новото национално самочувствие и достойнство. Тя е едно ново начало за нашия народ”, категоричен бе председателят на ОблС на БСП. Той заяви, че 3-ти март е доказателството, че жертвите от Априлското въстание не са били напразни, че хиляди доброволци, загинали, сражавайки се в тази война, са дали живота си в името на нещо свято – в името на България. „ Пътят на свободата, пътят до трети март започва от хайдушките пътеки, минава през комитетите на Левски, узрява в саможертвата Ботев, Бенковски и Волов,за да се стигне до този дълго чакан ден”, завърши Петков.
