Медицината среща и събира сина на кмета на община Перник Стефан Церовски и неговата избраница Симона. Дружбата на двамата се заражда между лекциите и тежките изпити, а любовта пламва в Института по ортопедия и травматология в Горна баня, където работят в момента.
Стефан и Симона ще си кажат заветното «да» в събота.
«Бях много щастлива, когато моят син се обади и каза, че е предложил брак на своето момиче. Моята първа и единствена любов е съпругът ми Стефан. Стефчо е моята голяма обич, моето семейство. Симона е не само красива, а и мила, възпитана, внимателна млада жена. Сърцето ми на майка е пълно», заяви кметът на Перник д-р Вяра Церовска, която специално за читателите на вестник «Вяра» повдигна завесата, като разкри подробности за щастливото събитие и говори за проблемите и успехите на Перник.
Церовска е лекар по образование, по професия и призвание. Но като стопанин на най-големия град в Пернишка област вече трета година животът й тече в друго русло.
– Д-р Церовска, в семейството Ви скоро ще има нов член. Разкажете ни за момичето, откраднало сърцето на Вашия син, за историята на тяхната любов.
– Сигурно не е точно моя работа да разказвам за любовта на моя син, но аз съм съпричастна към неговите емоции, чувства, изживявания. Към неговата любов. Синът ми Стефан и Симонка са състуденти и са заедно, в един и същи курс, през всички шест години следване. Мисля, че искрата на любовта обаче между тях е пламнала в болницата, в която работят в момента и двамата – Института по ортопедия и травматология в Горна баня. Там те започнаха да работят още като студенти, за да станат част от екипа, за да са по-добри в професията, която са избрали – медицината.
В началото Симонка идваше вкъщи като колежка и приятелка на Стефи. Но много скоро стана очевидно, че погледите им говорят за други чувства. И това е логичната развръзка за една такава дружба. Бях много щастлива, когато моят син ми се обади и каза, че е предложил брак на своето момиче. А аз бях щастлива, защото тя е не само красива, а и мила, възпитана, внимателна млада жена. Сърцето ми на майка е пълно, защото виждам обичта помежду им. Радвам се на общите им планове, защото и аз съм лекар и разбирам колко е важно да имаш точния партньор в живота, рамо до твоето рамо. Партньор, с когото да споделяш любовта, но и работата, живота си в професионален план.
– Какъв ще е Вашият сватбен дар за младото семейство?
– Ние като родители, заедно с родителите на Симонка, ще подарим празника на младото семейство, въпреки че и те желаят да участват в него.
– Къде ще живеят те след сватбата?
– Младите живеят в София, работят там, и двамата са специализанти докторанти. Те ще решат обаче къде ще живеят в бъдеще. Изборът е само техен. Ние няма да се бъркаме.
– Какво дете беше Стефан?
– Моят син беше много палаво дете, като повечето момчета. Тичаше без прекъсване. Лудориите му, като на всяко дете, са безбройни, но днес си спомням за тях с умиление. При баба му – майката на съпруга ми – Дафина Церовска, обаче той никога не правеше бели. Обичаше да помага и на дядо си. Интересни му бяха грижите за пчелите например.
– Какво е за Вас любовта? Каква е тайната на един успешен брак, какъвто е Вашият? Помните ли, впрочем, първата си любов?
– За мен любовта е много важна част от живота. За мен тя е стимул във всеки един ден, тя е окуражаване. Моята първа и единствена любов е съпругът ми Стефан. Стефчо е моята голяма обич, моето семейство. Ние много сме си помагали в работата, споделяли сме живота във всичко – и в радостите, и в трудностите, и в болката понякога, защото и тя е част от битието ни, и в работата. Просто такъв тип семейство сме. Дори сега, когато той е толкова далече, ние имаме много силна връзка.
– Пренасяте ли понякога служебните тегоби в семейството?
– Аз се старая да държа служебните си задължения, поста си на кмет, далече от семейството си. За мен това е много важно.
– А липсва ли Ви професията, докато седите на «горещия» кметски стол?
– Сега, когато съм в този кабинет, мисля само за проблемите тук. Всичко, което съм натрупала като опит и житейска мъдрост от лекарската професия, ми дава самочувствие и спокойствие, че мога да постигам много неща. Защото целият ми живот е минал в общуване с хората, в разбиране на техните проблеми и разбира се, в решаването им. И в това е моята сила, защото като лекар винаги съм била на такива позиции, които са налагали сама да вземам решение и то да е най-правилното, единствено възможното, тъй като става дума за човешки живот. Това те калява, дава ти увереност, че можеш! Изгражда характера ти.
В общината, разбира се, е нещо много по-различно. Проблемите са навсякъде, те са част от живота и в крайна сметка тук е важно да се извадят най-големите, най-съществените, които трябва да бъдат решени приоритетно. Някои за съжаление не могат да бъдат решени толкова бързо, колкото би ми се искало на мен, колкото би им се искало на хората от общината. Затова много се надявам на разбиране. Но тук, на този пост, е изключително важно да можеш да определиш първостепенното от онова, което може да почака, да определиш приоритетите. И да имаш екип, разбира се, защото без него си обречен на неуспех. За мен това е най-важното.
– Като кмет получихте едно много тежко финансово наследство. В публичното пространство се говореше, че общината е на ръба на фалита. Каква е картината днес, стопява ли се общинският дълг?
– Финансовата криза е част от характеристиката на нашата община. Зародила се назад във времето, в течение на годините е нараствала като снежна топка. Да може да се задържи една финансова стабилност, е сериозна задача. Много важно е един кмет да съумее да си отговори на въпроса доколко може да се заеме с това да стопява дълговете и какво трябва да направи. Всеки ден няма да се уморя да повтарям, че
