На 86-годишна възраст на 28 януари почина Станиш Бонев, известен политик и държавник от времето на социализма. Между 1981 и 1985 г. той е един от най-близките хора на Тодор Живков. Последователно е издигнат за зам.-председател на МС, председател на Държавния комитет за планиране и кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП. Бил е и народен представител.
През 1985 г. обаче незнайно защо губи доверието и любовта на Първия, свален е от всички постове и е изпратен да ръководи Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ) Това беше академията, която трябваше да кове кадри за изграждането на социализма и комунизма.
Станиш Бонев е роден в село Пенкьовци, Трънско, на 15 ноември 1931 г. От 1945 г. е член на РМС, а от 1954 – на БКП. През 1956 г. завършва ВИИ „Карл Маркс“. Работи в околийския, окръжния и градския комитет на БКП в Перник. Първоначално завежда отдел „Пропаганда и агитация“ в Околийския комитет на БКП, а след това е политически помощник на първия секретар на Окръжния комитет на БКП в Перник. По-късно е секретар на партийния комитет в Металургичния завод „Ленин“, както и секретар на Градския комитет на БКП в Перник.
През 1964 г. Станиш Бонев е изпратен администрацията на Министерския съвет, а от 1971 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия при ЦК на БКП. През 1977 г. е завеждащ отдел „Планово-икономически“ при ЦК. За известно време е част от личния кабинет на Тодор Живков и тогава започва възходът му.
1989 г. заварва Станиш Бонев като член на ЦК на БКП. През 1991 г. се пенсионира и започва да пише мемоари. От 2007 г. е член на ЦС на Българския антифашистки съюз.
