Ето и мнението на Комисията за защита на потребителите:
КЗП забрани на фирма за издава по субективни критерии сертификати за коректност на търговци
Дружеството действа непрофесионално и подвежда потребителите
Комисията за защита на потребителите (КЗП) забрани на фирма да издава на търговци сертификати за коректност по неясни и субективни критерии. Регулаторният орган излезе с решение, че дружеството осъществява дейността си в противоречие с изискването за добросъвестност и професионална компетентност, в резултат на което заблуждава крайните потребители и може да увреди икономическите им интереси.
Всеки търговец, който се сдобие с такъв сертификат, получава определен брой стикери, които може да постави в своите офиси, върху служебни автомобили, витрини на магазини и пр. Освен това, при изписване на името му в най-популярната интернет търсачка, сред първите резултати излиза връзка към публикувания на официалната страница на „сертифициращата” фирма списък с търговци със статус „коректен”. Всичко това го отличава на фона на конкуреницята и буди по-голямо доверие у потребителите, които остават с впечатлението, че е с безупречна репутация и не подлежи на негативна оценка по отношение на професионалите му качества и компетентност.
Проверка на КЗП установи, че сред „удостоените” със сертификата търговци са и такива, които в последната година са били санкционирани от контролния орган за нелоялни практики и други нарушения на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Очевидно обстоятелството, че тези търговци не са спазвали законовите си задължения при извършването на своята дейност, не е било отчетено при издаването на сертификата. Според въпросната фирма, преди сертифицирането, се извършва предварителна оценка на търговците по специална методика за проверка на клиентските мнения и изследване за безупречна репутация в интернет въз основа на споделените негативни коментари. КЗП смята, обаче, че критериите при прилагания метод за проучване на търговците са субективни. Всеки човек има различен изказ и може да изрази отрицателно мнение с негативни думи, с ирония, със сложна терминология, а не непременно с думи и изрази с негативно значение.
Друг важен аспект на казуса е, че с издаването на сертификата фирмата гарантира единствено, че ползващият го търговец е коректен (макар и съгласно неясните критерии) към датата на предоставянето на удостоверението и година преди нея. Ако впоследствие се появят негативни коментари за него, той ще отпадне от „системата за коректни търговци” на фирмата, но може да продължи да ползва стикерите и съответно те да влияят върху поведението на потребителите, тъй като не подлежат на изземване или на последващ контрол. Обстоятелството, че сертификатът се заплаща, също поставя под съмнение обективността във връзка с неговото издаване, тъй като от броя закупени „свидетелства за коректност” зависят приходите на дружеството. При вземането на решението КЗП е отчела и факта, че дружеството е рекламирало дейността си в национално представени печатни и електронни медии, като е подтиквало потребителите да предпочитат фирмите, притежаващи такъв сертификат. На практика се оказва, че фирма, която сама непрофесионално и некомпетентно извършва своята дейност, издава сертификати за коректност на други търговци. КЗП е категорична, че е налице нелоялна търговска практика.
Предстои връчването за заповедта за забраната й. Санкцията за подобни нарушения съгласно разпоредбите на ЗЗП е до 30 000 лв.
