Жителите на десетки села в Пернишко изживяха мистичната нощ на Сурва на 13-ти срещу 14-ти януари. Въпреки студа хората излязоха на мегдана да почетат традицията. Във всяко пернишко село бе запален огън, а сурвакари с хлопатари и факли в ръце танцуваха, за да уплашат злото.
На Сурова беше кметът Вяра Церовска и нейният екип, както и народните представители Красимир Велчев, д-р Александър Александров, областният управител Ирена Соколова и кметът на кв. „Изток“ Емил Костадинов, които направиха обиколка, за да видят обреда и да поздравят празнуващите. Във вълшебната нощ се включиха още акад. Пламен Карталов – директор на Софийската опера и балет, учени от БАН, фолклористи, етнографи, стотици журналисти и фотографи, сред които имаше и представители на американски медии.
В село Люлин те се срещнаха с две от най-колоритните сурвакарски групи – Люлин и Долна Секирна. Жителите и гостите се радваха на маскираните, както и на групата войводи от национално сдружение „Хайдути“, беше представена впечатляваща фотоизложба, както и експозиция на маски, направени от майстор Деян Евгениев. Местните самодейци подариха на гостите ръчно изработени пръстени и гривни с българска шевица.
След това обиколката продължи до село Големо Бучино. Сурвакарската група на село Големо Бучино съществува повече от петдесет години. Представя традиционния зимен обичай “Сурвакарска сватба”, свързан с празничния новогодишен цикъл, който обхваща периода от Коледа до Водици – Богоявление – Йордановден, познати сред населението като мръсни, погани дни. Участниците в обичая са само мъже – ергени и женени. Женските персонажи се изпълняват отново от мъже. Основните персонажи са: булка, младоженец, свекър, свекърва, поп, байрактар, мечка, мечкар, циганска група, група звънчари с маски и ликове и музиканти. От 2009г. групата е редовен участник в Международния фестивал „Сурва“.
И тази година беше запален огромен огън в пернишкия кв. Бела вода, където маскирани гониха лошотията.
Отличаващо за групата е, че нейната маскировка е така наречената “зевала” – животински митични маски с много глави или една глава с много усти. Всички участници са облечени в кожи. На кръста си носят големи звънци. Сурвакарите имат определен подскок и ритъм на звънците, който варира 2/4 или 5/8 тактов размер. В сурвакарската група участват предимно млади мъже, но има цели родове, които предават обичая от поколение на поколение. Групата наброява в момента около 120 човека. Възрастта варира от 3-годишни до 80-годишни.
Тътенът от Бела вода последва до град Батановци. Там си дадоха среща групите на Батановци и Черна Гора. Има изследвания и записи, че сурвакарската дружина на Батановци, наречена още „сурвакаре” или „преличници”, че датира от 1917 г.
Кулминацията на вечерта беше в най-голямото пернишкото село Драгичево, където се събраха сурвакарските групи от селата Долни Раковец, Прибой, Пещера и Национално сдружение „Хайдути“. Кметът Вяра Церовска приветства всички сурвакари и гости на празника да бъдат здрави и силни, а годината да бъде берекетна и успешна. Тя поучи от домакините специален плакет за съдействието и съхраняването на автентичния обичай . След игрите на площада в селото за гостите имаше официална Сурвакарска вечеря с традиционните ястия.
Сурвакарската група в с. Драгичево съществува от 2002 година.Две години по-късно започва да участва в Международния фестивали „Сурва”, откъдето получава грамоти, дипломи, плакети и медали. През 2013г. групата е наградена със сребърен медал за атрактивна игра, а през 2014 г. със сребърен медал за войвода.
Тя е носител и наосител и на още много награди за блестящото си представяне.
