Свещеникът Зафир Накев описва в личния си архив куриозна случка от близкото минало на село Радуй, за която малко перничани знаят. Тя се съхранява в Държавния архив на Перник в момента.
В средата на миналия век жителите на село Радуй си построили църква. Малко преди освещаването й обаче получили заповед да разрушат храма, защото пречел на железопътното трасе.
На жителите на село Радуй никак не им вървяло в осъществуеването на мечтата им да си имат собствен православен храм, разказва телевизия Кракра.
През 30-те години на миналия век, на 15 май се освещтава камъка за новата черква. През 1930 г. радуйчани си въвеждат истински данък самооблагане – по лев на декар земя. Така събират парите за новата църква – „Свети пророк Илия“. Храмът се изгражда, дори му поставят и дограма. До момента, в който се установява, че проекта на новата железопътна линия Перник- Волуяк-София минава на 300 метра от сградата, построена за църква.
Така с царски указ от 26-ти юни 1942 година се казва новостроящата се църква да бъде отчуждена и да бъде разрушена. За целта е заплатена сума от 572 000лева като обезщетение и църквата е разрушена преди още да е осветена.
Преди злощастната църква селото има друг стар храм до 1921г. – „Св. Мина“, но как и защо е изоставен не е ясно, разказва един от членовете на църковното настоятелство Асен Дамянов. На 6 май 2005г. радуйчани поставят нов осветен камък за трета черква – „Св. Георги Победоносец“.
Свещеникът Зафир Накев е родом от Богдановдол, но е служил в раснишката енория, към която е и село Радуй. Бил е изявен общественик и отличен хроникьор. Написал е летопис, в който са разказани историите на въпросната злощастна църква „Св. Пророк Илия“, на храма „Св. Николай“ в село Расник и на раснишкия манастир. В летописа има данни и за свещениците, които са били на служба преди него, данни за църковмните имоти, за ремонтите на църквите и др. сведения.
Архивите на свещеника са предадена на Пернишкия архив от снаха му и съдържат богат снимков материал. Наков е участвал във всички духовни събития в пернишко, а преди да бъде ръкоположен в духовен сан е работил в администрацията на мината.
