Синя стая за разпит на деца, преживели насилие ще бъде изградена в Перник.
Така наречените „сини стаи“, които са предназначени за разпит на малолетни и непълнолетни деца, вече съществуват в Добрич, Разград, Смолян и Хасково. Предстои отварянето на още четири такива стаи – в Търговище и в Перник, съобщават от Министерството на правосъдието. Планират се и стаи за видеоразпити.
Сините стаи ще дадат спокойствие на малтретираните деца, които ще бъдат разпитвани само веднъж, от психолог, а не както е сега многократно пред следователи да разказват и да се връщат към преживения ужас.
Юлия Андонова разказва един пример, за 12-годишно момиче, насилвано от своя втори баща. В продължение на година и половина то чака адекватно правосъдие за насилие над него, извършено в дома му.
„Това е един казус, с който искаме да кажем, че ние, обществото, не сме готови да чуем децата и да им помогнем”, на мнение е Юлия Андонова, координатор на младежки програми и инициативи в пернишката Фондация ПУЛС.
Първоначално то се оплаква на телефона на доверието, че е изнасилвано многократно от втория си баща. След разговор с оператори, звъни и в полицията. Прегледано е от осем души.
„Повече от година мина откакто това дете имаше смелоста да разкаже за своя проблем“, казва Андонова. Тази година детето е разпитвано осем пъти от различни разследващи, пред които отново и отново разказва как е било насилвано. Детото продължава да бъде разпитвано, продължава да влиза в съдебна заела.
В съдебната зала се налага детето да се изправи срещу насилника си.
„След освидетелстването, детето три пъти е викано в полицията да дава показания, а разпитът става в присъствието на психолог. Една година мина, докато се повдигне обвинение. А детето вече ми казва: „Не искам да разказвам повече, искам да забравя”,обясни адвокат Мариана Евтимова по време на дискусия за насилието над деца.
„През очите на едно дете ще видим как действат институциите”, коментира бившият директор на Агенцията за закрила на детето Ева Жечева.
Случаят коментира и зам.-омбудсманът Диана Ковачева: „Няма една конкретна институция, която да е отговорна за насилието на децата, затова всичко трябва да действа в синхрон. Важно е практиките да са приложими, иначе е само лист хартия. А това прави ролята на институциите много важна. Разпитът на едно дете го травмира и нашето законодателство трябва да го има предвид. Насилието е спомен, който трудно може да бъде изтрит”.
„Мина година и повече, откакто това дете набра смелост да разкаже своя проблем. То чака година правосъдие и няма как да вярва в него, защото продължава да бъде разпитвано и да влиза в съдебната зала”, каза Екатерина Велева от Фондация ПУЛС.
Детото е само, няма майка и роднини. Има само служебен защитник.
Източник: Нова ТВ
