„Убили са Васил! Войната започва!” Гласът на основателя на СИК Младен Михалев-Маджо прорязва тишината в култовото столично заведение от прехода „Аякс”. На маса при него са се скупчили приближените му Красимир Маринов – Големия Маргин, Дмитрий Минев-Руснака, Румен Николов-Пашата и Стоил Славов, пише вестник „България днес“.
Вестта за разстрела на Императора обикаля с мълниеносна бързина ъндърграунд средите, но първи научават конкуренцията. Антуражът на Маджо не знае да вярват ли на ушите си, или това е нелепа шега. Бай Миле е зачезнал подозрително и не се вясва близо месец в столицата след убийството. Двадесет и две години по-късно килърът на Васил Илиев, сочен от международните служби за „най-могъщ гангстер на Балканите”, се отърва без последствия. Той никога не бе установен, заловен и съден. През 2015-а година разследването за смъртта на Императора, основател на ВИС, бе прекратено, а поръчителите на разстрела не станаха известни.
В хладната сутрин на 25 април 1995 година Васил Илиев напуска соцгарсониерата си в столичния квартал „Дружба”, като целува любимата си Кристина за последно. Тя е болна от грип и изпраща мъжа си по пеньоар до вратата. „Как си, мишленце? Да ти донеса ли сокче?”, са последните думи, които чува от Васил. По-късно те са документирани и в разследването. Убийството на Васил Илиев е било планирано в последния момент, твърдят криминалистите. Във фаталния ден той остава в София по чиста случайност. Всичките му авери са в Молдова, за да гледат мач на националите. Само Васил и брат му Георги Илиев–Главния не успяват да се присъединят към тайфата. Имали тежка вечер с много уиски и забавления. Не станали навреме и изпуснали чартърния полет.
Ден преди убийството Васил си купил чисто нов бял мерцедес „Род стар 500” от Филип Найденов-Фатик. Уредили му баровски номер чрез КАТ – 9988. Въпреки покупката Васил Илиев се появил тъжен и напрегнат в парк-хотел „Москва”. Поръчал си уиски в компанията на шефа на градската организация на БСП Александър Маринов. Говорили близо час, но никой никога не разбира за какво. Босът си тръгва от хотела видимо недоволен и намръщен. Предстои му следващ ангажимент, организиран в последния момент. Трябвало да вечеря с шоумена Слави Трифонов. Уговорката е направена в същия ден, тъй като Императора не отлетял за Молдова.
Около 20:15 минути Императора сяда в новата си кола и настъпва газта. Срещата е в бар „Мираж”. На метри от него карат бодигардовете му Радостин Бързанов–Радо и Роберто Георгиев–Бъри. Те са с червен „Сеат Толедо” и спазват дистанция.
Императора пътува сам и слуша музика. Наближава „Мираж”, свива надясно по улица „Никола Каменов”. Намалява скоростта заради настилката. Минава покрай незавършен строеж, като кара бавно и заобикаля дупки. Иззад недовършените зидове изскачат двама души. Следват пукотевица и трясъци от счупени стъкла. Само един куршум от хърватския пистолет „Заги” е достатъчен, за да бъде ликвидиран могъщият балкански гангстер. Дясното стъкло на чисто новия мерцедес е направено на сол. Императора издъхва за секунди, като в предсмъртна агония натиска педала на газта. Бялата кола се забива в близката ограда след 20 метра. Предната гума на мерцедеса се запалва.
Когато бодигардовете настигат шефа си, в колата му още звучи песента на Тони Дачева „Тръгваш си и губя те”. Васил Илиев е клюмнал над волана, белият му костюм е мораво червен от прясно пролятата кръв.
Секунди по-късно ресторант „Мираж” е смразен след виковете на обезумелите бодигардове: „Помощ! Убиха Васил!”. „Мобилизирахме се и заградихме София и регионите. Всички сили бяха на улицата. Проверяваше се всяка кола и се записваше номерът й. Пристигнах на улицата за 15 минути. Не исках никой да докосва нищо”, спомня си разследващият Ботьо Ботев. „Трупът бе започнал рязко да изстива. От дясното слепоочие на Васил Илиев изтичаше мозък. Килна се назад и разбрах, че е мъртъв. Бяха му пръснали мозъка”, разказва Ботьо Ботев. В хода на разследването става ясно, че убийците се разделили, след като изпълнили мисията си. Единият избягал през малка уличка, бил забелязан от няколко свидетели, които не помнят как изглежда в лице. Другият тръгва в противоположната посока и бяга през 73-то СОУ. Именно там скрива зад дърво и увит в женски чорапогащник хърватския „Заги”, с който е очистен Васил Илиев. Гилзите също са в найлоновата торбичка.
„Цяла нощ ги търсихме, накрая намерихме само една”, разказва оперативен служител на СДВР. Гилзата от лобното му място, както и вещите от чисто новия мерцедес на Императора все още се пазят в МВР. В колата му са открити две видеокасети – на филмите „Кръстникът” и „Шотландски боец”, златна гривна, златен часовник, мобилен телефон, общо 2000 лева, документи за кола, екипче за фитнес и бележка с надпис: „Да пратя на мама още пари за ремонта в Кюстендил!“. В складовете на МВР са опаковани и прибрани и дрехите, които Васил Илиев носи, когато е разстрелян. През 2015 г. бившият депутат Христо Марков дарява на „Дирекция Архиви – Пловдив“ своя личен архив, който включва и писмо от Илиев, с когото са били близки.
За 10 хиляди лева на търг е продаден златният медальон с инициалите на боса. Купувачът остава анонимен. Твърди се, че е жена. Към 23 часа край лобното място на боса, по разбитата столична уличка започват да пъплят луксозни лимузини. Тишината на априлската вечер е разкъсана от мъжки рев, а тъмнината – прорязана от десетки светкавици в секунда, от апаратите на фоторепортерите. Едри мъжаги крещят и плачат със сълзи за Васил Илиев. Нападат журналистите и бранят от обективите тялото на разстреляния Император като орли. Появява се и тогавашният министър на МВР Любомир Начев. На всеослушание обявява, че Васил Илиев е трябвало да бъде арестуван, но убийците са изпреварили ченгетата.
