Срамен гаф с първокласници направи едно от най-елитните училища в Перник ОУ „Иван Рилски“. Будни и най- вече грамотни родители веднага изловиха грешката.
В социалната мрежа майка публикува снимка на първите учебници на детето си. Красиво поднесени като подарък с панделка, балонче, четирилистна детелина и картичка. Дотук добре, но…
Оказва се, че в картичката е допусната правописна грешка.
На нея пише: „Звъни звънчето с весел глас – ПЪРВИ КЛАС сам вече аз!“
Веднага възмутени родители побързаха да осъдят „неграмотните“ учители, които учат децата ни, други обвиниха печатницата, тъй като е съвсем логично тя да е допуснала грешката. Вълна от възмущение се надигна у грамотни и у неграмотни, които твърдяха, че това е недопустимо и поискаха незабавно поемане на отговорност за печатния гаф. Любопитно е, че никой от колектива на училището не го е забелязал в суматохата около 15-ти септември.
Димитър Манолов, обаче затвори устите на възмутените родители с дълъг, но грамотен коментар, измивайки срама от лицето на българския учител:
„Обикновено избягвам коментари от подобен характер – този път се чувствам изкушен да взема страна, защото ми се струва несправедливо да бъдат хулени дългогодишни, доказали себе си учители незаслужаващи подобно отношение. Не ви ли се струва, дами и господа, че камъните, които така „великодушно“ и безотговорно захвърляте по тях, биха могли да обрулят не само цветовете на техните благородни усилия, но и да наранят чистата, крехка любов в сърцата на нашите деца помрачавайки онова детинско доверие, което струи от очите им? Не мислите ли, че смехотворната завист, която питаете към „големите“ заплати на тези скромни труженици в градините на общото бъдеще отравя като бурени покълващите семена на стремежа към знание. Защото какъв пример може да бъде един низвергнат, беден учител?! Възможно ли е неволна техническа грешка в предпразничното оживление да означава непременно липса на професионализъм? Защо не Ви направи впечатление красивото оформление на новия буквар, защо не съзряхте о, тъй бдителни естети нежната загриженост на учителя да създаде интерес у вашите деца и тази трогателна детелина, символ на надеждата, от която всички имаме нужда. В крайна сметка, може ли един несъмнен пропуск в общество на неудачници да бъде изкупителна жертва за пропуснатите възможности на цял народ, залутан след бебройните съдбоносни пропуски на неговите управници… Ех, дами и господа, докога ще позволяваме на онази мизерна, пресметлива, дребнава андрешковщина да обсебва душите ни, да наднича хитро зад всеки ъгъл дрънчейки простовато звънчетата от каручката в блатото на жадните за евтини сензации? Нека почистим жабурнясалата си гражданска съвест, сред която сме затънали и да погледнем първо в себе си, преди да съдим другите“.
