Светъл празник чества България днес – Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Перник също ще отбележи подобаващо знаменитата дата. От 11:00ч. Община Перник и Общински комплекс „Дворец на културата“ са подготвили общоградско честване за Деня на Съединението. В програмата ще вземе участие и пернишкия Духов оркестър с диригент Трифон Трифонов.
Съединението, станало факт на 6 септември 1885 г. е истински празник и триумф на обединения български народ. Такъв, какъвто трябва да бъде и днес. Нека на този ден да загърбим различията и да усетим как в жилите ни тече една кръв – българската. Защото само обединени ще бъдем силни да се противопоставим на всичко онова, което иска да ни разруши. Защото няма нищо по-силно и истинско от едно семейство, което като сноп съчки устоява на бури и коварства.
Това, което, може би, не се знае много добре, са конкретни подробности, имената на някои герои – най-активните участници в събитията, защото шестосептемврийският акт е подготвян години наред.
1. Първият опит за Съединение между Източна Румелия и Княжество България е проведен много скоро след Берлинския конгрес от 1878 г. Още през 1880 г. дейци от двете области, сред тях и Стефан Стамболов, съставят Централен комитет в Сливен за тази цел. Международната обстановка изглеждала благоприятна – очаквала се война на Балканите между Османската империя, от една страна, и Гърция и Черна гора, от друга. Още повече че министър-председател в Лондон станал Уилям Гладстон и не се очаквало противопоставяне от страна на Великобритания. В английската столица дори бил изпратен български емисар, който да преговаря с известния политик. Но война на полуострова не избухнала, Гладстон не подкрепил идеята, а срещу нея се обявила и Русия и опитът за съединение пропаднал – за близо 5 г.
2. Захари Стоянов , лидер на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), подготвящ Съединението през 1885 г., смятал да го проведе чрез народни акции. Опиращ се на своя опит от Априлското въстание, той разчитал на действия чрез чети, които да излязат в Балкана, да развеят знамето и да обявят Съединението. Според него това щяло да бъде напълно достатъчно. Настроените не толкова романтично дейци на БТЦРК наложили промени в този план. Все пак по-добре било да привлекат военните. Именно тази идея се реализирала, затова и офицерът Данаил Николаев се покрива със славата от 6 септември.
3. Вторият главен управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, останал в историята с фразата от 6 септември „И аз съм българин“, преди това бил наречен с прозвището Треперко паша. Заслужилият книжовник и деец от борбата за самостоятелна българска църква се „сдобива“ с това неособено уважително име благодарение на Захарий Стоянов. В своя вестник „Борба“ последният атакувал без пощада своите политически противници. Сред тях е и главният управител, чиито ръце треперели от преклонната му възраст. Този факт е използван от Захарий Стоянов, за да осмее човека, стоящ начело на Източна Румелия. Това прозвище станало популярно сред съвременниците, а по-късно заляга завинаги в историческата литература чрез Симеон Радев и неговата книга „Строители на съвременна България“. Между другото, Захарий Стоянов „изобретява“ във вестника си и популярния израз „шуро-зетьо-баджанакизъм“, с който осмива управляващата в Пловдив Народна партия.
4. Управляващите в Пловдив знаели или поне подозирали в началото на септември 1885 г. за готвещото се съединение. Някои от тях предложили да бъдат повикани на помощ турски войски, за да се осуети това. Но патриотичните чувства все пак надделели над страха от загубата на властта. Според свидетелството на главния управител Гаврил Кръстевич: „Аз знаях какво се вършеше за това съединение и с времето аз можех да взема таквиз мерки, на каквито ми даваше право законът, но предвид на всички злини, които можеха да сполетят поверената ми област, аз се престорих, че не виждах и не слушах.“ Не е изненадващо, че вечерта на 5 септември той спокойно отишъл да си легне вкъщи. Но дейците на Съединението на 6 септември го качили за присмех на един файтон с девойка (Недялка Шилева, годеницата на Продан Тишков – Чардафон Великий), която с извадена сабя в ръка го придружила извън Пловдив.
5. Съединението все пак не е съвсем безкръвно, както обикновено се твърди в учебниците. Една от четите, тръгнали в началото на септември 1885 г. към Пловдив, се сблъсква по пътя с източнорумелийска военна част.
6. След Освобождението няколко села в Родопите, около долината на река Въча, населени с българи-мюсюлмани, отказали да признаят източнорумелийската власт. Те образували т. нар. Тъмръшка република, която не се подчинявала на Пловдив, не плащала данъци и не спазвала законите на областта. Управляващите в Източна Румелия много лесно можели да смажат това неподчинение с военна сила, но оставали непокорните села на мира. След 6 септември 1885 г. с Топханенския акт, който официално уредил Съединението, тази „Тъмръшка република“ останала в пределите на Османската империя, както и Кърджали. Това била териториалната цена, която трябвало да се плати за Съединението.
Автор: в.Квантов преход
Илюстрации: Интернет
