Майка, която сама отглежда двете си деца, успя да намери подслон за семейството си след намесата на БНТ. Оказва се, че често хора в нужда не познават пътя за решение на проблемите си и се озовават в задънена улица.
Земетресението от 2012 година превръща и без това скромната къщичка на Гергана в опасна за обитаване постройка.Собствениците на имота – Железопътна инфраструктура са притеснени, че може да стане трагедия и призовават жената да се пренесе другаде. Тя се обръща се към общински служители и в Перник, и в София, но решение няма. Гергана обитава къщичка на ЖП гарата в село Драгичево. Историята й е тежка от самото начало. Майка й изоставя нея и брат й още след раждането.
Гергана Сърбинска: „Имах брат близнак. Той почина. Живяла съм по домовете, почнала съм работа от дете.“
Сега работи в БНР като чистачка.
БНТ: Стигат ли Ви парите?
Гергана Сърбинска: – „Гледам някакси… да преживявам.“
Ведомственото жилище, в което живее сега, й е предоставено от Национална компания „Железопътна инфраструктура“ през 2006 година. След пернишкото земетресение през 2012 година, къщата се пропуква.
Гергана Сърбинска: Децата ми помагат. Трите се оправяме по някакъв начин. Но ако мога да помоля, поне едно общинско жилище.
БНТ: За Вас няма значение дали ще Ви дадат общинско жилище тук или в Перник?
– Няма значение. Върпосът е децата да живеят спокойно. Да има баня, тоалетна най-вече.
БНТ: Не сега както е външна тоалетната.
– Да, сега ползваме външна, зимно време е ад.
БНТ: Как се къпете зимата?
– Зимата ходим при една приятелка в Овча купел..
Гергана мечтае за по-добър дом, защото къщата, в която отглежда дъщерите си е пред срутване. Но самотната майка няма друг избор – това е единственото жилище, което е получила от държавата. От 5 години сградата е опасна и бракувана. Заради риска, от Националната компания „Железопътна инфраструктура“ настояват Гергана да напусне. Тя, обаче няма къде да отиде.
Гергана Сърбинска: „Те просто искат да си го бракуват и да се освободи това място. Но аз къде да отида? Кажете ми къде да отида.“
С помощта на колеги от националното радио жената получава общински терен с право на строеж в град Перник. Септември тази година е срокът , за да си построи място за живот. Но с минималната си работна заплата и двете деца, тя няма пари нито за проект, нито за строеж на жилище. Ако пропусне датата обаче – губи мястото. Още при първата ни среща с Гергана в дома й дойде кметът на село Драгичево.
Виктор Викторов, кмет на с. Драгичево: „Когато са поискали помощ през тези две години, аз съм кмет от близо две години вече, съм им помагал. Особено зимата, с тази тежка зима. Постоянно идвах до тука. Нито Гергана е идвала да ме пита, нито нищо. Нали Ви казвам, за да се помогне на някой, първо той трябва да поиска някаква помощ.“
Следват разговори с кмета на Перник и неговия заместник – така срокът на правото за строеж беше удължен. Междувременно, от НКЖИ уведомиха Гергана на 22 юли, че разполага с един месец да напусне къщата в с. Драгичево. Следващите стъпки, за да намерим дом на Гергана бяха разговори със Столична община за общинско жилище, безброй разговори с кмета на Драгичево, с НКЖИ и дори с хора, които предлагат помощта си. Три месеца по-късно, Гергана научи добрата новина – помогнахме й да намери място, където да живее. Но в продължение на пет години, не е знаела към кого да се обърне, за да намери нов дом сама. А според общински служители, някои хора никога не успяват.
Виктор Викторов, кмет на с. Драгичево: „За да почнем нещо да им помагаме, нашата община, първо трявба да си сменят жителството, за да бъдат жители на град Перник. И вече от там нататък да търсим някакъв начин да можем да им помогнем. “
Гергана попада в омагьосан кръг – адресната й регистрация е в София и само там може да получи общинско жилище.В същото време не може да я смени с такава в Перник и да остане да живее в Драгичево, защото трябва да се регистрира някъде, а няма къде.
Гергана Сърбинска: – Нямам друг адрес.
БНТ: Това на БДЖ не може да ти се води като постоянен адрес?
– Не, не може да ми се води, не.
БНТ: И ти всъщност си в безизходица?
– Аз съм направо в задънена улица.
БНТ: И не знаеш какво да направиш?
– Не знам…
След нашата намеса от общината склониха Гергана да кандидатства за жилище, но след като подаде дълъг списък от документи. Тя изпълни заръките им. Отговорът, който получи не беше обнадеждаващ – хората без дом са много, а общинските жилища – малко.
Гергана Сърбинска: „Поне нещо друго да има. Абе, общинско жилище няма да плащам кой знае колко. Ще плащам примерно 20-30 лева наем. И толкова да ми е. Аз ток харча по 15-16 лева.
Спасимира, дъщеря на Гергана: „Надявам се да има по-хубаво и да са с добри сърца.“
Започнахме имейл кореспонденция с компания Железопътна инфраструктура, която е собственик на сегашния дом на Гергана. Обсъдихме варианти , опитахме да отсрочим изнасянето. От компанията отказаха, но й предложиха друго жилище. Тя избра малък апартамент в град Перник, с две стаи, кухня и сервизни помещения. Щастлива е , че ще има врата, която се затваря и покрив, който не капе. Предстои на 22-ри август да получи последния документ, който й трябва преди да може да се премести.
Историята на Гергана Сърбинска е една от многото такива у нас. Жена, която се бори, доколкото може срещу трудностите. Но също така, жена, която е била напълно сама в битката си. Как държавните институции могат да предоставят по-добри възможности за Гергана и другите като нея? Къде и как да човек попаднал в капана на житейска криза може да намери помощ? Очаквайте скоро в продължение по темата.
