Покъртителен разказ в ZaPernik.com за брутално отношение на лекари към пациент в пернишката болница! И още: червеи в мивките, без чаршафи на леглата – СНИМКИ

Ето на това легло трябва да прекарва трудните моменти пациент в пернишката болница
Ето на това легло трябва да прекарва трудните моменти пациент в пернишката болница

Получихме електронно писмо от наш читател с покъртителен разказ за брутално отношение на лекари към пациент в пернишката болница. По отношението ни към възрастните и безпомощни хора се вижда възпитанието ни, морала ни и всичко. Трудно ни беше как да напишем заглавие на този материал. Знаем, че лекарите професионално стават доста бездушни, това помага в професията им, но … не е така. В частните болници също работят лекари, при това добри, но отношението е съвсем различно.

Не прави това, което не искаш да правят с теб„, казва поговорката. Не си представяме, че искаме да сме на мястото на тази 92 – годишна баба, която трябва да изживее последните си моменти от живота по този начин.
Публикуваме разказа на Мариана Йорданова до zaPernik.com:
Изкам да изкажа възмущението си от обслужването в Пернишката болница. Вчера заведох 92- годишната си баба в Пернишката бърза помощ с рана на лицето, която беше във лошо състояние.
Първо никой не я погледна като хората, само ми вдигаха скандал след скандал, защо съм го допуснала това нещо. И аз обяснявам, че доктор Йонова я е гледала няколко дни по-рано и е казала да не се пипа по- никакъв начин.
Въпросната докторка не спираше да си говори по телефона с някого и да си урежда срещи за вечеря. Само погледна баба и като казах, че е на 92 директно ми каза „ми заведете я в София, макар че не виждам смисъл. Бабата е много възрастна“.
Та вчерашния ми екшън и ходенето по мъките започна от Спешна помощ. След скандалите там, я „приеха“ в хирургично отделение.
След като видяха в какво състояние и е раната я заведоха на терасата, дадоха ми ръкавици и пинсети и ме накараха аз сама да обработвам раната, без наблюдението на лекар и сестри, който си седяха най- спокойно и си пушеха цигари и си пиеха кафето.
След като аз си обработих раната изпратиха една санитарка да й сложи лепенка със йодасепт и да я закараме в стаята, която беше в ужасно мръсно състояние.
Дойде друга санитарка, която с огромно нежелание ми каза, че нямат чаршафи и няма какво да сложат на леглото за да я настанят.

След около 2 часа се появи доктор Тихчев, който най- грубо ми каза да взимам бабата и да я водя в София при точно определен доктор, защото той нямало какво да направи повече. При мой въпрос той изобщо направи ли нещо за тази жена, защото аз сама й почистих раната, отговора му беше: „Не е в мойте задължения“.

Та питам аз какво е задължението на доктор – хирург, когато види силно инфектирана рана? Да дава инструментите на близките да се оправят, а той си урежда обяда по телефона – колко пържоли и крилца да му донесат и да приема рушвети?

Хвърлиха баба ми в мръсната стая и никой не дойде да я погледне или да смени превръзката. При мой въпрос към една от сестрите кога ще се смени превръзката отговора беше, че това ще стане утре сутринта – това не било концерт пожелание, когато ние сме искали.  

След вдигането на скандал от моя страна, д-р Тихчев реши, че баба ще остане до понеделник в отделението. Състоянието на стаята е ужасно мръсно, хлебарки тичат навсякъде, а в мивката пълзяха червейчета, които заснех.
Мариана Йорданова
Мивка с червеи в пернишката болница

Ако от болницата сметнат за нужно да имат отношение към случая, ще се радваме да го получим, за да запознаеме перничани и България.

 След като публикувахме разказа на пациента, получихме различна гледна точка от Снежанка Виденова – главна медицинска сестра в болница „Рахила Ангелова“: 
Да внеса едно уточнение. Пациентката е с карцином в разпад, с червеи по раната, които са стигнали до черепа. Раната е обработена, червеите са унищожени, настанена на легло. Близките са снимали червеите на пациентката, което не им прави чест. Имат претенции за отношение, като те в същото време са проявили същото “ отношение“ към своята близка. Не съм адвокат на никого, но смятам, че фактите трябва да се отразяват коректно.