Красимир Велчев e зам.-председател на парламентарната група на ПП ГЕРБ и член на Изпълнителна комисия в партията.
Роден е на 6 януари 1951 г. в София. По професия е инженер авиатор.
В парламента е от 41-вото Народно събрание, сега депутат от Пернишки район.
– Има ли нещо, което не знаем за вас, г-н Велчев?
– Това, което промени живота ми, е, че всичко излиза на показ. Дори неща, които са много лични.
– Роден сте в София, какво беше семейството на родителите ви?
– Баща ми, чийто живот е минал изцяло в авиацията, почина, но майка ми, да е жива и здрава, е на 90 години. Първо живеехме в „Лозенец“, след това се преместихме край Западния парк. Аз съм отрасъл обаче по летищата в Казанлъшки бани, след това в Мусачево. Тези летища бяха към тогавашното ДОСО. По-късно тази организация за съдействие на отбраната бе преименувана на „Воинтех“, за да могат да я разграбят и унищожат. Там се обучаваха и летци, и парашутисти, и шофьори, и радисти
.
– Има ли резон в искането за възобновяване на този тип предказармена, а и на казармената подготовка?
– Тази подготовка много липсва. Дори президентът Радев, когато беше командващ армията, ни покани на среща. Искаше да се закупят малки самолети от типа на този, който аз имам и летя, за да може тези, които ще стават евентуално пилоти изтребители, да могат да натрупат поне една година летателен стаж. Тогава казах, че ще струва един милион. При „Воинтех“ 150 напълно изправни и годни за летене самолети бяха разпродадени за по 2000 лева.
– Защо беше възможно и кой имаше интерес от тези безобразия?
– Трябва да попитате БСП и ДПС. Когато повдигнах тези въпроси, всичко потъна. А се чудя и защо главната прокуратура не се е самосезирала.
– Как се расте по летищата, какво прави едно дете там?
– От двегодишен съм по летищата, особено лятно време. Много спортувахме. Играл съм футбол, волейбол. По-късно конна езда и водна топка, ски. Нямаше интернет, телефони, таблети, което сега е бич за поколенията. Бяхме доста деца – все на летци, техници и инженери. Цялата ваканция прекарвахме там. Качваха ни на машините и сме летели.
– Не беше ли забранено, не е ли опасно?
– Не, аз и сега моите внуци – Красимир, който е на 11 години, и Моника – на 7, съм ги качвал при мен от двегодишни. Едногодишната Габриела още не съм я возил.
– Откъде летите?
– От частно летище в Сливница.
– Там ли е самолетът ви, какъв модел е?
– Да, там е. Самолетът е „Сифа“, италиански. Подобен е на „Чесна“. Съвсем наскоро водих заедно да летим ген. Попов, който беше командващ авиацията, и вицеадмирал Манушев.
– Силно сте ангажиран с каузата за запазване на летище „Божурище“, какво се случи там?
– Летището е паметник на културата, потвърден от министерството на Стефан Данаилов и два пъти от това на Вежди Рашидов. 27-членна комисия го потвърждава. И въпреки това летището беше заменено в последните дни на кабинета „Сакскобургготски“ през 2005 г. по най-престъпен начин за 106 апартамента. Така е ограбена държавата.
– Безвъзвратно загубено ли е летището?
– Не е безвъзвратно загубено, но там в момента не може да се лети, защото, първо, събориха хангарите, които са строени от „Луфтханза“, също паметник на културата. Не посмяха да съборят обаче аерогарата, която е най-старата в Европа. И напук на всичко, дори на живата верига, която депутати направихме по времето на Орешарски, собствениците италианци разораха 800-те метра полоса.
– Имате брат, чийто живот е минал също в авиацията, но като пилот изтребител. Защо не го последвахте?
– Да, Владимир Велчев. Той е по-голям. Беше командир на летище Габровница и на гарнизона. После заместник на полка в Доброславци. И аз исках да го последвам, след като завърши военното училище в Долна Митрополия. Бах приет да уча за селскостопанска авиация в Тираспол, но баща ми и майка ми не се съгласиха и вторият им син да е постоянно в небето. И не подписаха задължителното тогава съгласие. Аз след казармата обаче постъпих в гражданската авиация. И цял живот съм работил това, което ме влече. Това ме прави щастлив човек.
– Напуснали сте любимата си работа на аерогара София след тежък инцидент, неизбежно ли беше?
– Тогава се скарах с 54-ма полковници – политотдел в гражданската авиация. Имаше инцидент, когато при излитане на Ту-134 паднаха гумите от единия колесник. Тогава бях ръководител на група от около 15 техници. Става в ден, в който не съм бил на работа. Мои хора обаче са работили по колесника заедно с още три смени. Инспектор от застрахователите „Лойд“ каза тогава, че господ е българин, защото във въздуха от самолета на 100 м изпадат гумите по 80 кг с 10 атмосфери при скорост от 360 км в час. Падат в края на пистата по посока София, прескачат един гъсто населен квартал. Размина се без жертви. Едното колело го намериха във варница, другото беше прекършило дърво и комин.
– А как се е приземил самолетът?
– Колелата са по двойки, така че при отвиването на гайките са останали по едно колело от двете страни. Самолетът е кръжал дълго, докато изразходва горивото, после се е снижил, за да го огледат. И се е приземил. Не му е било лесно на екипажа.
– Обвиниха ли ви?
– Не, имаше наказани. И мен ме включиха. Свалиха ме от полети за неограничено време, въпреки че нито съм бил там, нито нещо съм подписвал. Наказаха ме, защото на едно от събранията станах и казах, че няма смисъл да търсим вината в техниците, защото не може да се приема самолет на фенерче. Вмениха ми морална отговорност за хора с 20 години и повече стаж. Партийният секретар в прав текст ми каза, че много говоря. Тогава бях само на 33. Зарекох се никога да не използвам думата „другарю“.
– Още от 41-вото Народно събрание започнаха да ви упрекват, че сте били член на БКП.
– Да. Бях член на БКП, защото в онези години, за да имаш паспорт за целия свят, както аз, така и всички, които летяха, имаше два варианта – или да си член на БКП, или да си доносник към Шесто. И през 1981 г. станах член на партията по предложение на комсомола в организацията, защото бях капитан на отбора по ски, а и председател на танцовия състав. Трябвали им прями и откровени хора като мен. Тогава баща ми ми каза: „Сине, познавам те. Ще ти кажа едно – по-хубаво безпартиен, отколкото изключен от партията. Защото изключат ли те от партията, няма да си намериш повече работа“. И думите му просто се сбъднаха. През 1988 г. ме изключиха.
– Къде си намерихте работа, как е без любимата авиация?
– Мислех, че ще преболедувам и ще се върна, но се наложи да работя по автоматизацията на паровата централа на фабриката за тоалетна хартия в Белово. Много удовлетворен обаче бях, когато като обикновен монтьор успях да пусна парното в една детска градина в Горубляне. Тогава видях благодарността в очите на хората. Когато отидох на другия ден да видя какво съм направил, ме посрещнаха с баници. Беше празник. А в гражданската авиация за 12 години не бях чул думата „благодаря“, въпреки че посред нощ сме сменяли двигатели.
– Как влязохте в политиката, с Бойко Борисов сте се запознали на един тенис корт?
– През 1993 г. си купих място в Банкя, защото съм един от първите, които започнаха частен бизнес – на 9 март 1989 г. Никой не знаеше, че ще дойде 10 ноември. Направих дружествена фирма на граждани, в която исках аз да формирам екипа и всичко да зависи от мен – не от партийна организация и профсъюз. Защото и сега в държавните организации наблюдавам, че най-трудно можеш да уволниш некадърника. Модела за работа в екип съм го изучавал в Токийския университет в Япония. 1995-а започнах да строя къщата в Банкя. Когато се пренесох след две години, отидох на кортовете. Там се запознах с Борисов. Тогава той също се занимаваше с частен бизнес. Бяхме приятели и с Цветелина.
– Водили сте тогава политически разговори вероятно?
– Не. Говорехме за бизнеса, кой какви проблеми си има. По-късно, вече като главен секретар на МВР, Борисов ми направи силно впечатление и като човек, и като професионалист, когото да ценя. Той живееше с тази длъжност. Помня случай, при който полицейски патрул спира кола на Витиня, но отвътре започва стрелба. Бяхме в Банкя след тенис, седяхме и си говорехме. Обадиха се. В момента, в който чу какво става, Борисов задейства системата и лично отиде. Цяла нощ беше обикалял из Балкана да ги търси. Това много ме впечатли – какво се получава, когато човек си обича работата и живее с нея. И когато Борисов реши, че ще напусне МВР, се зароди идеята, там на корта, да направим инициативен комитет и да го издигнем за кандидат-кмет на София.
– Синът ви май не е от децата на политическата класа, завършили зад граница, защо?
– Даниел още от дете, от 12-годишен, работеше във фирмата ми. Метеше, чистеше, миеше прозорци. Завърши техникума „Киров“, той е специализиран в областта, в която работи и фирмата. След това учи финанси, а в Пловдив направи следдипломна квалификация във филиала на Техническия университет, който е военно профилиран. Сега ръководи собствена фирма, но в същия бранш, в който съм работил и аз.
– С какво се занимава съпругата ви?
– Съпругата ми Елена работеше в радио София. Беше страшна жилищна криза и в началото, като се оженихме, живеехме в едно мазе в „Редута“. Бяхме и в Долно Камарци през лятото заради моята работа на летището. През 1981 г. ни дадоха една гарсониера в „Младост 4“, но в съжителство с малцинство, което трябваше да приобщаваме. Тя работеше във фонотеката, а детето растеше без особен контрол. И когато започнах частния бизнес, Даниел влизаше в пубертета, се разбрахме да напусне работа и да си остане вкъщи.
– В биографията ви особено място заемат танците, дори сте председател на федерация за известно време, откъде дойде тази любов?
– Още като дете играех народни танци. Играех в „Аура“, ансамбъла, който загина заедно с Паша Христова. Спаси ме това, че точно три месеца преди катастрофата бях влязъл в казармата. По тази линия хора, които ме познават, са предложили аз да оглавя Федерацията по спортни танци, която беше в криза.
– Какви книги четете?
– Откакто съм в парламента, определено по-малко чета книги, защото има голям обем документи. Специализирани текстове, които не бих казал, че доставят удоволствие. Дори на моменти много ме натоварват. Почивката ми е спортът. Лятно време ходя на къмпинг със семейството. Имах кемпер, продадох го. Сега съм купил две големи каравани по 7,5 метра. Теглим ги с ван. Имам моторница, карам и водни ски. Наскоро взех и един катамаран. Оказа се много сложен за управление, защото е спортен и много бърз и лесно се обръща.
– Вярно ли е, че сте отишли на последната си среща с избиратели със самолета, или е легенда?
– Не беше среща, а бях поканил всички от младежкия ГЕРБ в Перник – който иска да лети, да дойде на летище Кондофрей. Бях готов да повозя всеки, който поиска. Искам колкото може повече хора да се заразят от летенето.
