Наложи се да посетя спешният кабинет в гр.Брезник и останах разочарована от дежурните лекар и най-вече сестрата , в неделя към17.00 ч. Водех възрастната си майка. Посрещна ме сестрата с думите „как можахте да я доведете в неделя вечер“. Аз й отговорих, че не идвам от голямо желание и удоволствие, а затова , че се налага. Бях я завела да я видят, тъй като я болеше нещо в устата и като лекаря погледна майка ми , каза че е за заболекар.
Помолих така или иначе съм я довела (което за мен е много трудно) да я боцнат за кръвната захар, но уви и това ми беше отказано с мотива, че апаратчето е на ремонт. Записаха я в тетратката все едно, че са й обърнали внимание и си тръгнахме с разочарование, чувайки след себе си мърморенето на сестрата. Винаги обслужването досега там е било на ниво, но сега УВИ.
Заминахме за гр.Перник в Еодент.Там бяхме посрещнати все едно не е в България. Поети бяхме от двама млади стоматолози, вежливи, културни и възпитани . Моите възрастни родители са възхитени от обслужването при тях и разочаровани от спешният кабинет в гр.Брезник. Дано някога, когато станат на тяхната възраст и тя х да ги посращат и изпращат по този начин. За голямо съжаление аз попадам много рядко на такива хора, които не трябва да носят тази титла. За мен това трябва да са светила! Просто тези хора не са за мястото, което заемат!
Татяна Борисова
Leave a Reply
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.