В миналото мартеницата не е била украшение, а амулет, който се е изработвал от жената в семейството. В него тя е вплитала своята енергия и наричала с кодове за здраве и сила всяка плетеница, с която щяла да закичи домочадието. Хората са знаели, че през пролетта се събужда природата, която също има своята дуалност и наред с кокичетата и слънцето, е и времето на отключването на злите сили. Така борбата между доброто и злото се подхващала с пълна сила. Не случайно именно по Сирни Заговезни са и кукерските игри по селата, с които се прогонвало злото.
Все още вярваме, че окичването с мартеница ни предпазва именно от злите сили и ни носи здраве. С какви сили обаче, се “закичваме” на празника днес? С всеки изминат ден губим връзка с миналото. Гледаме на него като време, изпълнено с предразсъдъци и страхове, синоним на ограниченост и изостаналост. Самонадеяно мислим, че знаем повече от предците си и стискаме технологичните помощници в ръце, които “улесняват” ежедневието ни. Много от нас утре за празника ще поръчат мартениците си през фейсбук или ще отскочат набързо на улицата, където разнообразието – нов внос от Китай е голямо.
Бързо ще отметнем и тази задача и тово задължение, свързано с подготовката за празника, без да се замисляме какво си купуваме и с какво ще закичим близките си, уж с добри намерения и пожелания.
Тук следва да бъдем честни пред себе си, че утре ще подарим не нашата енергия – на рода, на семейството, а някаква друга чужда, която не я знаем нито каква е, нито как действа. Време е да оставим лесното на страна и да подхождаме към всеки празник вътрешно осъзнати и вграждащи частица от нас в него. Това е смисълът и на самото прилагане на традицията, която не е проформа. Тя просто е превърната в такава, години наред.
Колко време би ни отнело да изработим три – четири мартеници, обичайно колкото за своето семейство? Време, в което ще бъдем заедно. Време, изпълнено с магия за здравето на цялото семейство. После всеки ще притежава истински амулет, зареден с добри чувства, наречен за силите от които имаме нужда, а не дузина или две, оплетени от машина.
Нека започнем да възраждаме смисъла. Да не изравняваме покупката на мартеница с избора на бира. Да не приравняваме светлите си традиции с грозни новонастанили се празници, в които най-важни са веселбата и погълнатите храна и напитки. Да посрещнем Баба Марта с красиви амулети от естествени материали, заредени с любов и енергия. Да ги носим с радост и посрещайки пролетта, да се разделим с тях с уважение!
Автори: Валентин Грандев, Таня Борисова
Leave a Reply
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.