Остро изказване на директора на общинското предприятие „Флор“ Стамп Методиев разпали голям скандал около читалищата в Перник. Това засяга стотици хора – самодейци.
Един от ръководните кадри в общинската структура Стамп Методиев обяви голяма част от тях за „организирани престъпни групи“ и поиска да бъдат поставени под контрола на Двореца на културата и Община Перник. Така на дневен ред излезе въпросът дали зад призивите за контрол не стои желание за по-голямо влияние на местната власт върху независимите културни институции.
„Читалищата в сегашния си вид трябва да изчезнат, голяма част от тях са ОПГ за източване на средства от бюджета!!!“, написа Методиев във Фейсбук.
Директорът на „Флор“, който е част от общинската управленска структура, настоя читалищата да преминат под контрола на Двореца на културата и Община Перник, ръководена от кмета Станислав Владимиров.
Изказването му предизвика остра реакция от Кристиян Генадиев от Регионалния експертно-консултантски и информационен център „Читалища“. Той припомни, че самият Методиев е бил част от читалищната система и се е възползвал от нейната подкрепа.
„Ако има нередности, те се доказват с факти, документи и проверки, а не с общи обвинения, които хвърлят сянка върху стотици читалища и хиляди самодейци“, заяви Генадиев.
Вместо да посочи конкретни нарушения, общинският директор продължи с обвиненията:
„Точно защото е видно как се харчат милиони за абсолютни глупости нямащи нищо общо с културата!“
Зад скандала обаче прозира далеч по-сериозен проблем – опитът да се постави под въпрос независимостта на читалищата от местната власт.
По закон българските читалища са самоуправляващи се културно-просветни сдружения. Те не са общински предприятия, нито подразделения на кметската администрация. Имат собствени ръководства, самостоятелна дейност и право сами да определят културните си инициативи.
Именно тази независимост е в основата на читалищното дело. Читалищата трябва да служат на местните общности, а не на политическата власт, независимо кой управлява общината.
Макар да получават държавни субсидии и в определени случаи общинско финансиране, средствата им подлежат на отчетност и законов контрол, без това да дава право на кмета еднолично да управлява дейността им.
Това прави предложението на Методиев особено спорно. Защото читалищата са сред малкото местни културни институции, които не са пряко подчинени на кметската администрация и чиито бюджети не могат да бъдат разходвани по нейно еднолично усмотрение.
Дали именно тази финансова и управленска самостоятелност е причината за желанието читалищата да преминат под общински контрол? Въпрос, на който публичното изказване на Методиев не дава отговор.
В разгорялата се дискусия се включиха и граждани, които настояха за проверки при съмнения за злоупотреби, но възразиха срещу заклеймяването на цялата читалищна система. Посочени бяха и примери за читалища, които развиват дейност без държавно финансиране.
В публикуваните коментари директорът на „Флор“ не представя конкретни документи или доказателства за твърденията си, че голяма част от читалищата източват бюджетни средства.
Любопитното е, че това не е първият случай, в който представители на местното управление използват тежки определения по адрес на организации извън прякото им подчинение.
Преди години кметът Станислав Владимиров също настрои спортна общественост с определението „престъпно формирование“ по адрес на футболния „Миньор“. След това обърна обърна палачинката.
Сходството в риториката поражда въпроса дали става дума за отделни емоционални изказвания, или за по-широко отношение към организации, които не се управляват пряко от общинската власт.