Преди дни Станчо Стефанов отново обикаля за следи и дрехи от изчезналото дете, майката на похитеното дете вече живее в Стара Загора и не изпуска от поглед дъщеря си
Преди няколко дни отново бях да търся някакви следи и дрехи, оставени от изчезналия Ники. С мен бяха и няколко доброволци, но не откриваме нищо.
Това сподели пред „България Днес“ Станчо Стефанов – кмет на село Конаре, където на 17 декември 2024 година безследно изчезна 13-годишният Ники. Полицията отдавна прекрати огледите в селото и в околията, но кметът не се отказва.
„Единственият шанс Ники да е жив е да са го отвлекли за просия. Другите варианти не предвещават положителен край“, споделя с прискърбие в гласа Стефанов, който продължава да има надежда, че момчето, което е със синдрома на Даун, е живо и здраво и ще бъде открито.
Както „България днес“ писа преди време, Ники е пуснат за международно издирване, но след това няма никакви сигнали от други държави. Ако е отвлечен за просия, е възможно някой да го зърне на улицата, да го познае и да сигнализира на органите в дадената страна.
Другите сценарии са ужасяващи – Ники да е отвлечен за органи или за сексуална експлоатация.
Майката на момчето – Денка Илиева, вече не живее в село Конаре. Почернената родителка се премести в Стара Загора, но понякога идва в родното си село.
„Скоро се виждахме, чат-пат си идва в Конаре, но рядко. Беше с дъщеря си, тя е по-малка от Ники. Не я изпуска от поглед, страх я е, което е нормално“, споделя Стефанов.
Майката не губи надежда, че похитителите ще й върнат детенцето, дори ги моли: „Върнете ми Ники!“. Похитителите обаче нито търсеха откуп, нито се свързаха с майката и близките на 13-годишния Николай.
Беззащитното момче изчезна на 17 декември по-миналата година от старозагорското село Конаре. Веднага след като 13-годишният Ники потъна вдън земя, стартирана издирвателна акция. В търсенето на детето се включват доброволци, водолази, хеликоптери, полиция, жандармерия и военни. За съжаление всичките тези усилия бяха напразни. Следа от Ники не е открита. Няма абсолютно никакви улики за това, където може да е отишъл, дирите му просто се губят какъвто се е изпарил. Това кара разследващите да смятат, че става въпрос за добре организирано похищение, всяка цел може да е или сексуална операция, или отвличане с цел продажба на органи на черния пазар. Действията по издирването на Ники са окончателно прекратени. Те ще бъдат подновени, ако се появи нова информация, че може всичко още да е на територията на България. Според запознатите с подобни случаи шансовете за това не са големи, тъй като като Ники го няма вече 8 месеца.
Малко след като Ники потона вдън земя, кученцето му бе открито. В деня на изчезването Ники е с домашния си любимец. Животинчето се прибира само в семейната къща около 1 седмица след изчезването на момчето. Кучето се появява, а каишката му се влачи след него. Когато майката на детето, което е със синдром на Даун, го вижда, казва: „Къде е Ники, заведи ме при Ники“. Животното тръгва на юг, последва го майката и трима от спасителите. То ги отвежда до изоставена къща, но надеждите, че детето може да е там, се оказва напразни. Следи ги отвежда до язовира. Издирването с кучето продължава около 2 часа, но без успех. Язовирът е претърсен от водолази, а в издирването се включват и хеликоптери с термокамери с надежда, че ще забележи топлинен сигнал от тялото на момчето и ще го открие. За съжаление това не се случи. Всички се надяват Ники да е жив, но този сценарий изглежда все по-малко верен.
