Историята на Полина Ръсина (вече Райчева) е история за постоянство, характер и любов към футбола – любов, започнала още в детството и преминала през изпитания, болка, щастие и мечти, които продължават да я водят напред.
„Още от съвсем малка съм обградена от мъжка аудитория – братовчеди, постоянно в училище с момчетата съм се играла и оттам се запалих по футбола“, разказва тя пред екипа на bTV. Баща ѝ я записва в отбор с момчета, където играе до около 12-годишна възраст. Още тогава започва да се доказва на терена. „Бях като заплаха за момчетата. Винаги се притесняваха да не допуснат гол от момиче.“
Леля ѝ (братовчедка на баща ѝ) е Мариана Ръсина – една от големите баскетболистки на Миньор Перник. Два пъти е шампион на България с отбора на „жълто-черните“ и европейска вицешампионка през 1982 г.
Полина е на 27 години, футболистка на НСА и националка на България.
Един от най-тежките моменти в кариерата ѝ идва по време на престоя ѝ в Пирин Лейдис – Благоевград.
„Счупиха ми крака на мач, което ми костваше около половин година и повече възстановяване. През това време претърпях три операции. Това беше един от най-тежките ми периоди, които доста ме върнаха назад, но пък ме научиха на доста неща.“
И макар подобно изпитание да оставя следа, тя гледа на него като на част от спорта и от израстването. „Човек се учи от тях, както в живота, така и в спорта.“
Семейство
В най-трудните моменти до нея са най-близките ѝ хора. „Много ми помогнаха мъжът ми и семейството, които постоянно и до ден-днешен са ме подкрепили и са били до мен. За един спортист да бъде далеч от това, което обича, е доста тежко, но нещата се случват с подкрепа.“
Днес Полина е част от отбора на НСА – тим, който през последните години се утвърди като доминиращ в женското първенство у нас. Конкуренцията обаче постепенно се засилва. „В момента има по-интересни мачове, отбори, които добре се стиковаха и направиха добри състави. Надяваме се следващите години да има повече такива отбори, защото конкуренцията много липсва към днешна дата.“
Предложение, което се помни
Един от най-емоционалните моменти в живота ѝ също се случва на терена – мястото, което нарича свой втори дом. Там получава предложение за брак.
„Да получиш такова предложение на мястото, на което си израснал и на което обичаш най-много да си… просто не мога да опиша какво е чувството.“
И до днес споменът остава жив. „Като гледам снимки и видеа от този момент, още е много вълнуващо.“
Герб и родина
Съвсем наскоро Полина и националният отбор преживя и необичайна ситуация по време на мача срещу Гибралтар – българките излизат без официалната си екипировка заради логистичен проблем.
„Получиха се неудобства при трансфера на екипировката и се наложи да играем с техен екип. За един българин е тежко да не носи герба на гърдите си“, признава тя. Въпреки това отборът запазва концентрация и бие с 5:0! „Събрахме се, изиграхме един добър мач, взехме си мача и гледаме само напред.“
Извън терена ежедневието ѝ също не е леко. Реалността на женския футбол в България изисква много повече усилия. „Нямам много време за разпускане, защото ситуацията в българското първенство е такава, че ни се налага и да работим. Но когато имам свободно време, се наслаждавам на 100%.“
Послание
„Пожелавам на всички жени да не се отказват от мечтите си, да работят за тях, да вярват в тях и малко по малко, с усилия да вървят към успеха.“
А бъдещето на женския футбол у нас? Тя вярва, че посоката е правилна, макар пътят да е дълъг. „Женският футбол в България се опитва да се насочва към по-добро, но имаме доста хляб да изядем, за да достигнем нивото на лидерите в света.“
А как иска да бъде запомнена самата тя?
Отговорът идва спокойно и уверено: „Като едно момиче, което никога не се отказва, въпреки всичко и вярва в това, което може и иска да постигне.“
Източник: btvsport.bg
