В последните дни вниманието на обществото беше привлечено от нещо необичайно за българското здравеопазване – голям брой чуждестранни лекари, които работят в болницата в Перник. Но зад сухата статистика не стоят просто медици от други държави, а възпитаници на български университети, избрали да останат и да лекуват тук.
Точно преди една година болницата в Перник попадна в центъра общественото внимание заради недостига на лекари и риска от затваряне на отделения. През януари 2025 година болницата остана без две от ключовите отделения.
Кризата се задълбочи. През април родилното отделение беше пред затваряне заради липса на лекари, а в края на май директорът на лечебното заведение пое отговорността за кризата. През юли се стигна до затваряне на родилното.
Месец по-късно, в пика на кадровата криза, управлението на пернишката болницата е поето от д-р Явор Дренски.
Дългогодишен директор на две от най-големите и утвърдени частни болници в страната.
Една година след първите кадрови кризи и 6 месеца от управлението на новия директор, виждаме болницата в съвсем друга светлина – с работещи отделения и със заети на 100% места за специализанти. Д-р Дренски казва, че ключът е бил в доверието към младите лекари и в ясния сигнал, че „те имат възможност да специализират в конкретната специалност, която са си избрали“. По думите му лекарите в болницата „приемат новите си колеги с отворени обятия“ и именно това е отключило промяната.
Част от тази промяна са и младите лекари от Индия, Судан, Сомалия, Турция, Иран и Беларус. Общо 14 души, разпределени в почти всички отделения – от педиатрия и неврология до ендокринология. Болницата в Перник постепенно се превръща в притегателен център за медици, които искат да трупат опит и да се развиват професионално.
Срещаме се с част от 14-те чуждестранни лекари в пернишката болница, за да стигнем до извода, че лекарската професия няма граници, няма националност, цвят и религия.
Д-р Руаа Аламин е 31-годишен лекар от Судан, специализант по неврология. Докато живеела в Судан, д-р Руаа мечтаела за две неща – да стане лекар и да може упражнява професията си навсякъде по света. Затова избрала Европа, а пътят ѝ я довел до България. За нея европейската диплома е била решаваща, защото, както самата тя казва, „дипломата от Европа е най-добрият вариант, с който мога да работя“.
Д-р Руаа завършва медицина в София на английски език, но паралелно учи и български. След стаж в Александровска болница открива призванието си в неврологията и попада на свободно място за специализант в Перник. Днес казва, че се чувства добре приета и мотивирана: „екипът е много работлив и много мил“. С усмивка признава, че още прави грешки на български, но иска „да говори като българите“.
В отделението по неврология чуждестранните лекари дори са повече от българските. Началникът на отделението д-р Даниела Стойчева казва, че екипът е истински международен – лекари от Судан, Сомалия и Индия работят рамо до рамо с българските си колеги.
Сред пациентите също има промяна в нагласите. Някои признават, че първоначално са били изненадани, но днес са спокойни. „Радвам се, че вече има невролози тук и не се налага да тичаме до София“, казва една от пациентките. Друг допълва, че лекарите „се отнасят много добре и си знаят работата“, а езиковата бариера не е проблем, когато лечението е на ниво.
А д-р Руаа казва, че в България е сбъднала и двете си мечти – да бъде лекар и да бъде гражданин на света. „В България пребивавам като бежанец и страната ми осигурява хуманитарен статус. Благодаря на България. Сега мога да пътувам навсякъде. Тази страна е моята врата към света“.
В детското отделение работи д-р Саид Мохамед Али – 27-годишен специализант по педиатрия от Индия. От малък д-р Саид знаел, че ще бъде лекар. Но в Индия за едно място по медицина се борят средно по 20 кандидат-студенти. Затова той насочил поглед към чужбина. Така попаднал на реклама за Медицинския университет в Плевен. „Това беше мой късмет“, казва д-р Саид. Годишната такса на д-р Саид била 7500 евро. Разказва, че било трудно за семейството му да го издържа финансово, но си заслужавало. Защото днес – едни родители някъде там в Индия, са щастливи, че детето им – някъде тук в България – е сбъднало мечтата си.
Историята на д-р Тууба Илхан от Турция също е показателна. Тя идва в България още през 2009 г., без да знае езика, но решава да учи медицина именно тук. По-късно получава възможност да замине за Швейцария, но избира да остане в България. „Тук чувствах винаги, че съм добре дошла, че не съм чужденка, отношението към мен беше много мило. Имам много роднини в Швейцария, но аз избрах Перник. Казвам го отсърце. Днес пътува всеки ден от София до Перник, но казва, че идва „с щастие“, защото обучението е добро и се развива в желаната специалност. За нея България вече е „вторият дом“.
Истории като тази вероятно ще виждаме и чуваме все по-често. Хиляди млади хора виждат в България бъдеще, хоризонт и врата към света. Повече от половината студенти по медицина у нас вече са чужденци, а над 7000 млади хора от цял свят ще положат Хипократовата клетва в България. Част от тях ще останат – не по задължение, а по избор.
И когато д-р Руаа казва, че България е „втората ѝ къща“, д-р Саид – че се чувства „като у дома“, а д-р Тууба – че страната ни вече е нейният втори дом, това звучи като неочакван, но силен отговор на дългогодишната криза в здравеопазването.
Д-р Руаа, д-р Саид, д-р Тууба… добре дошли в България!
