Сурва в Земен не е събитие от календара. Тя е преживяване. Нощта отмина, но ритъмът остана – в хората, в селата, в онова дълбоко усещане за принадлежност, което не се учи, а се наследява.
Ето как изживяха емоцията на празника и как прогониха злото в Земен.
С голям огън по мегданите сурвакари от Земен, Пещера, Дивля, Горна Врабча, Мурено, Елов дол, Габров дол, Беренде подпалиха нощта. А за подкрепление срещу „злото“ посрещнаха още сурвакари от Гигинци, Сирищник, Лобош, Долна Секирна, Ноевци.
С голям огън по мегданите сурвакари от Земен, Пещера, Дивля, Горна Врабча, Мурено, Елов дол, Габров дол, Беренде подпалиха нощта. А за подкрепление срещу „злото“ посрещнаха още сурвакари от Гигинци, Сирищник, Лобош, Долна Секирна, Ноевци.
Кметът на Община Земен Михаил Златанов също бе част от празника и приветства сурвакарите, а гост на земенското сурвакарско веселие бе и зам.кмета на Перник Стефан Кръстев.
Сурва е не просто празник, а жива среща с паметта.
Нощта отмина, но ритъмът продължава – в населените места, в хората, в усещането за принадлежност.
Традицията не се пази в книги и не се показва – тя се живее.
Сурва се усеща в стъпките на сурвакарите, в тежестта на маските и в пламъка, който прорязва тъмнината.
Всяка стъпка има смисъл.
Всеки звук на хлопатар носи памет, предавана от сърце на сърце.
Страшните маски и мощният звън прогониха злото,
а огънят отвори пътя за здраве, берекет и светли дни.
Сурва се чу.
Сурва се видя.
Сурва остава – силна, жива, вечна!
