Константин хвърли бомба от миналото и разкри неща, които малцина знаеха – той е бил не просто певец в мутренските години, а истински талисман за покойния бос на ВИС-2 Георги Илиев. Самият Коцето призна, че е бил близо до хора от силовия ъндърграунд, макар да подчерта, че е поддържал приятелства и с други „фирми“.
Кариерата му тръгва ударно през 1999 г. с „Черна роза“ – песен, която го изстрелва директно в елита на попфолка. По това време младият певец работи в култовия ресторант „Кошарите“ – сборен пункт не само на звезди, но и на едни от най-опасните фигури на прехода. Там около него се въртят имена като Мето Илиенски и самият Георги Илиев.
Заплащането? Мизерно. По 20 лева на вечер – ако изобщо има оборот. Имало нощи, в които Коцето си тръгвал с празни джобове, вървял километри пеша в студа и си лягал гладен. Въпреки това, съдбата му се усмихва чрез Жоро Илиев, който един ден го зашеметява с подарък от 1000 марки – помощ за ремонт, подадена без много приказки, по мъжки.
Най-филмовата част обаче тепърва идва. Константин разказа как е пял в ресторанта буквално между две враждуващи групировки. Напрежението се нажежава, оръжия излизат на показ, куршумите свистят – а Коцето? Не спира да пее. Дори си избрал стратегическа позиция, ако стане мазало. И става. Близък негов роднина скача с автомат, от другата страна реагира Жоро Илиев… а музиката продължава.
„Не беше вариант да спреш да пееш“, признава певецът, който явно е имал специален статут и закрила в онези години.
Извън мутренските спомени, Коцето загатна и за бурния си личен живот. Разбирал, че е прекалил не по крясъците на жена си Надя, а по мълчанието ѝ. Мълчание, което обикновено било затишие пред буря. Скандали, слухове за афери, обвинения, голи клипове и съмнителни ситуации – всичко това е минавало през брака им.
Въпреки всичко Константин остава верен на една линия: „Такъв съм – сцената, нощите, алкохолът, феновете“. А Надя – жената до него – е тази, която през годините е плащала цената на славата му.
История като от филм: глад, куршуми, мутри, хитове и любов на ръба. И всичко това – разказано от самия Коцето.
