Руският елит от години обича да сочи с пръст „гнилия Запад“, да се кълне в патриотизъм, в традиции, в „духовни скрепи“. Но когато стане напечено, когато стане въпрос за деца, живот и удобства – все едни и същи самолети летят на запад, все едни и същи наследници се озовават в Париж, Лондон, Ница.
И най-новият епизод от тази хибридна трагикомедия дойде със самата Луиза Кривоногих – момичето, което Кремъл уж не познава, но целият свят знае като възможната дъщеря на Владимир Путин. Същата тази Луиза, която западни медии вече години наричат „тайната принцеса на Русия“.
В последните дни украински активисти, уморени от бомбите по Киев, ѝ предложиха да дойде в украинската столица „в ролята на противовъздушна отбрана“ — жесток сарказъм, отправен към привилегированите руски наследници, които живеят спокойно на Запад, докато руската армия руши украинските градове.
Отговорът ѝ беше не по-малко показателен: „Не мога да помогна с нищо“, отсече младата жена и добави, че не е давала разрешение да бъде заснемана в подобни кампании.
Точка. Никакъв патос. Никаква „любов към Родината“. Само дистанция и страх – характерни за деца, израснали в златни клетки, охранявани с армейска дисциплина и лишени от правото да имат собствено мнение.
И тук идва големият въпрос, който се задава все по-настойчиво – как така всички, близки до Кремъл, са на Запад?
В същия този „разпадащ се“, „ужасен“ Запад, който руската пропаганда от сутрин до вечер описва като морално пропаднал?
Защо „враговете“ се оказват най-сигурното място за живот на децата на руските олигарси?
И докато обикновените руснаци са принудени да живеят в изолация и бедност, върху чиито гърбове се крепи войната, „златните наследници“ се разхождат безгрижно по булевардите на Европа, където въздухът е чист, токът не спира и бомбите не падат.
И ако в думите на Кривоногих има истина, то тя е в едно:
Тя наистина с нищо не може да помогне.
Защото нейната роля не е да помага. Не е да знае. Не е да пита.
Ролята ѝ е да живее далеч от реалността, която бащата ѝ твори.
