Не особено послушният архимандрит Никанор, игумен на Гигинския манастир, отново се изяви медийно и „захапа“ Патриархът на България Даниил в свой пост във фейсбук.
След публичното обръщение на патриарх Даниил да „простим на виновните“ за Народния съд, Никанор реши да тества докрай готовността на Негово Светейшество за прошка. С духовна усмивка и добре премерен сарказъм монахът подаде официална молба за… освобождаване от епархията на патриарха и прехвърляне в Русе.
Зад смирената молба обаче прозира остра критика, натрупано напрежение и 10 месеца „агония“, както самият Никанор нарича ситуацията.
Ето какво публикува архимандрит Никанор:
ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО, МОЛЯ ЗА ПРОШКА!
Драги приятели,
Тези дни Негово Светейшество българският патриарх Даниил призова обществото „да намери сили да прости на виновните [за т.нар. „народен съд]; да се примирим с нашите братя и сестри като поставим за основа на нашето единение и общение Самия Господ Иисус Христос, Който е любов“.
Обнадежден от тези хубави думи, и бидейки сигурен, че Негово Светейшество не би допуснал думите и делата му да се разминат, понеже все пак „по делата им ще ги познаете“ (ср.Мат.7:20), днес реших да му поискам прошка за неприятните моменти, които съм му причинил. Включително един мой вчерашен шеговит коментар, който обаче получи голяма публичност.
Аз не съм убивал негови (на патриарх Даниил) близки с кирки и лопати, не съм хранил прасета с телата на негови роднини, на никого не съм избождал очите и не съм изтръгвал езика и ноктите, както стана със секретарката на Г.М.Димитров.
Най-много да съм изразил несъгласие с някои патриаршески изказвания и действия и да не съм проявил необходимото за сана му чинопочитание. Мисля, че всичко това е простимо, нали? Особено за един смирен монах-молитвеник.
Затова днес с голяма духовна радост и надежда внесох в деловодството на Софийска митрополия следната молба:
„Ваше Светейшество,
Всесърдечно Ви искам прошка за всичко, с което съм Ви засегнал и обидил – с дума, дело, или с помисъл. Моля да дадете пример на целия български народ как трябва от сърце да прощаваме на ближните, като без забавяне ме освободите от клирическо служение в подведомствената Ви епархия и изпратите отпустително писмо до Русенския митрополит Наум, за да може да ме назначи там.“
Вътрешно вярвам, че патриарх Даниил ще намери в себе си духовни сили да ми прости и да се примири с мен в любовта на Самия Господ Иисус Христос, като сложи край на 10-месечната агония и ми даде възможност да служа в друга епархия на Българската православна църква!
Написаното от мен е напълно сериозно – действително чувствам, че вчера попрекалих с критиката по негов адрес.
А сега погледите на всички ни нека бъдат вперени в патриаршеските ръце!
