Още в първия си час като особен управител на българските активи на „Лукойл“ Румен Спецов действа така, сякаш е чакал този момент от години. Без забавяне, без „ще обсъдим“, без „да изчакаме вписването“, той подписва най-чувствителния документ: освобождаването на Евгени Маняхин като председател на управителния съвет на „Лукойл Нефтохим Бургас“ и незабавното отнемане на правото му да представлява дружеството.
Това не е козметична промяна. Това е първият удар в битката за контрол върху най-голямата рафинерия на Балканите.
Спецов не просто го сваля от върха. В решението ясно е записано, че след вписването в Търговския регистър Маняхин вече няма никаква представителна власт, нито юридическо право да подписва, говори или действа от името на компанията. Единственото, което му остава, е редовното членство в управителния съвет – без тежест, без правомощия, без възможност за влияние.
Така Спецов изпраща първия си сигнал – управлението на „Лукойл“ в България вече няма да прилича на предишните 20 години.
С един подпис това се променя.
Кой е Евгени Маняхин и защо точно той беше първият удар
Маняхин е швейцарски гражданин, но неслучайно бе сложен начело на „Нефтохим“ през 2023 г. Тогава Европейският съюз прие ключови санкции, забраняващи руски граждани да ръководят стратегически обекти в страните членки. Затова старият шеф Илшат Шарафутдинов трябваше да напусне поста председател на УС и да бъде прехвърлен на оперативна позиция.
Маняхин се водеше „западното лице“ на компанията – не защото тя се западняваше, а защото ЕС спря руския модел „московски ръководител на българска рафинерия“. Въпреки това реалното управление не се промени съществено. Държавният контрол остана символичен, а финансовата зависимост – огромна.
Затова именно той е първият свален от Спецов. Това е най-чувствителният пункт в структурата. Промяната му означава пренареждане на цялата вертикала на властта.
Защо държавата изведнъж влезе толкова дълбоко в „Лукойл“
Причината е една: санкциите на САЩ и Великобритания.
Преди месец двете държави удариха най-големите руски производители на петрол – включително „Лукойл“ и „Роснефт“. За първи път санкциите са директни, без празнини, без задни вратички: блокирани разплащания, блокирани трансакции, риск за доставките.
Това постави българския „Лукойл“ в ситуация, в която без държавна намеса той не би могъл да работи нормално.
България поиска отсрочка – и я получи. Но отсрочката е временно дишане, а не решение.
Назначаването на особен управител е отговор именно на този международен натиск.
Държавата вече контролира юридическите правомощия – и именно това позволи на Спецов да махне Маняхин още в първия ден.
Кои дружества попадат под новия режим
Румен Спецов има правомощия върху четири ключови звена:
- „Лукойл Нефтохим Бургас“ – рафинерията;
- „Лукойл България“ – мрежата от бензиностанции;
- „Лукойл Ейвиейшън“ – авиационни горива;
- „Лукойл България – Бункер“ – корабни горива.
Това е целият български клон на корпорацията. Промяната в председателя на УС в рафинерията е само първото от очакваните действия.
Удари верижната реакция: какво следва за ръководството
Промени в другите ръководства засега няма. Но това „засега“ е ключово.
Спецов очевидно действа поетапно – първо контрол върху рафинерията, после върху търговските дружества. Причината е проста: рафинерията е стратегическата точка, тя е сърцето. Бензиностанциите и авиационните доставки се пренареждат след това.
Неофициални източници твърдят, че в момента се прави пълна проверка на:
- договорите за доставки;
- вътрешни транзакции между фирмите в групата;
- схеми за префактуриране;
- кредити към офшорки;
- заобикаляне на санкции чрез подставени европейски фирми.
На базата на тази проверка ще бъдат взети следващите кадрови решения.
Казахстан влиза в играта: преговори за активите на „Лукойл“
Докато България чисти управлението, Казахстан се готви да купува.
Санкциите удариха „Лукойл“ по света и страните, в които компанията държи активи, вече започват да продават или да договарят нови модели на управление.
Казахският държавен фонд „Самрук-Казъна“ официално съобщи, че започва разговори за придобиване на казахстанските активи на „Лукойл“. Засега няма конкретна договорка, но самият факт, че преговори има, показва, че активите на „Лукойл“ вече не са „недосегаеми“.
Това поставя България в ключова позиция – тя може да се окаже една от страните, през които ще се трансформира собствеността върху глобалната структура на „Лукойл“.
Какво означава всичко това за България
- Рафинерията е в преходен режим
Държавата е реален управленец, макар и временно. Това е историческо, защото „Нефтохим“ никога не е бил под толкова пряк публичен контрол. - Цените на горивата могат да бъдат повлияни
Когато веригите на доставки се пренареждат, цените винаги реагират. Засега ефект няма, но рискът е реален. - Енергийна сигурност
Ако санкциите ударят без нова отсрочка, доставките може да се усложнят. Спецов е поставен точно за да предотврати този сценарий. - Рафинерията може да смени собствеността си
Ако „Лукойл“ започне да продава международните си активи, България може да стане обект на международен интерес от нови инвеститори – американски, европейски, азиатски. - Политически последици
Управлението на „Лукойл“ винаги е било геополитически въпрос. Влизането на държавата в дружествата се приема като „завой към Запада“ и намаляване на руското влияние.
Защо Спецов е избран за тази роля
Спецов няма петролен опит, но има три други качества, които са решаващи:
- умее да преследва финансови схеми;
- умее да работи под политически натиск;
- не се страхува от конфликти.
Това го прави удобен за правителството, но неудобен за старите модели на управление в „Лукойл“.
Назначаването му беше атакувано от опозицията, но правителството не се огъна – Спецов беше вписан и започна да действа още същия ден.
Какво предстои през следващите седмици
- Първи голям одит – пълен финансов, юридически и оперативен разрез на „Нефтохим“.
- Проверка на договорите за суров петрол – кои танкери, от къде идват, на какви цени.
- Преглед на активите за потенциална продажба – по искане на западните партньори.
- Ново управленско пренареждане – вероятни рокади в бензиностанциите и авиационния сегмент.
- Дискусия за бъдещия модел – държавата временно ли управлява или влиза в смесено участие с нов инвеститор.
Първото, което Спецов направи, беше да отсече върха. Да вземе най-драстичната мярка, която можеше да вземе още в първите часове: да свали шефа на рафинерията и да отнеме правото му да представлява компанията.
Това не е формален акт. Това е демонстрация.
С този ход държавата показва, че контролът над „Лукойл“ вече не е в ръцете на старите играчи. И че България влиза в нов етап – етап на енергийна независимост, на политическа позиция и на директно управление на ключов актив, какъвто е „Нефтохим“.
А най-интересното тепърва предстои.
