34-годишният Ян Кавалир – мъж, смазан от амиотрофична латерална склероза – влезе в болницата в Колин, Чехия за грижа. Излезе оттам като пример за това как системата може да те довърши по-бързо от самата болест. Напълно парализиран, без способност да извика помощ, той беше оставен сам – в мръсотия, кръв и унижение.
Съпругата му Мартина умолява да остане до него, защото Ян вече не може да натисне дори бутон за помощ. Вместо подкрепа, получава отказ. На сутринта намира любимия си мъж мокър, изцапан, окървавен след операция – и изоставен. Медицинските сестри само вдигат рамене: „Не бяхме на смяна“. Четири часа той лежи сам, без да може да помръдне, без да може да повика никого. Четири часа в стол, напоен с кръв.
Мартина е бесна: ще търси името на сестрата, която отказала да му даде устройството за повикване на персонала. Публикацията ѝ взриви интернет – гневни коментари, искания за уволнения, обвинения в нехуманност. Хората са единодушни: болницата го е предала.
От лечебното заведение се оправдават тромаво: отделението било пълно, позволявали придружители „по принцип“, Мартина можела да остане „до късно“. Но никой не обяснява как парализиран мъж е оставен да кърви часове наред без надзор. Не обясняват и защо никой не е чул или проверил пациент, който очевидно не може да извика сам.
Ян вече е в интензивното отделение, където най-накрая получава нормална грижа. Но травмата остава. Мъжът, който от години се бори с АЛС и дори е планирал асистирано самоубийство в Швейцария, отложи собствената си смърт заради любовта към Мартина – и заради дъщеричката им Елишка, родена миналата година. Вместо грижовна система, той получи студения гръб на институция, която трябва да защитава най-уязвимите.
Историята му е жестока диагноза не само за тялото му, а и за самата болнична система: отказ, изоставяне, бездушие. И когато едно семейство моли за помощ, а държавата казва „не сме били на смяна“, цената плаща човек, който вече не може дори да вдигне ръка, за да се защити.
