Избори няма да има – Радев е изолиран, временно, но категорично. Цената е ясна – стабилност срещу влияние. След като вече има ясно парламентарно мнозинство, а не плаващо съглашателство, политическият хоризонт се измества към президентските избори.
Там обаче ситуацията изглежда различна – управляващото мнозинство разполага с около 1 милион гласа, което автоматично го прави фаворит на втори тур, независимо от конкуренцията. Това превръща предстоящия вот в тест за опозицията – кой може реално да обедини недоволните и кой просто говори. Победата вече няма да зависи от лозунги, а от надпартийни идеи и мащабно послание, което да надхвърли партийния интерес.
На последните избори гласуваха едва 2,5 милиона души, затова всеки, който мечтае да победи на втори тур, ще трябва да изгради широка коалиция, не само с един партньор, а с целия антиправителствен спектър.
Същевременно управляващите ще трябва да изяснят вътрешните си различия, които досега се прикриваха зад общата цел за стабилност – например по теми като данъчната политика – прогресивен или плосък данък.
Ако кабинетът издържи мандата, това ще е ясен знак кой има реална социална основа, симпатизанти и идеология – и ще сложи край на епохата на „спасителите“ и краткотрайните популисти като Слави Трифонов и Кирил Петков.
Рискът остава един – пролетен бюджетен срив. Ако финансите не издържат, правителството ще рухне и тогава страната ще върви към избори 2 в 1. Но засега изглежда, че това няма да се случи скоро.
