В Перник личните асистенти, които полагат грижи за възрастни и болни хора по механизма „Лична помощ“, са задължени да подават месечните си отчети само на хартия и лично в общината. Това противоречи на законите за електронното управление и на европейските стандарти, според които електронните документи, подписани с КЕП, имат същата сила като хартиените. Вместо дигитализация, гражданите се сблъскват с опашки, бюрокрация и страх от санкции, докато в държави като Естония и Литва подобни услуги отдавна са изцяло онлайн.
Опашките като инструмент за власт: защо личните асистенти в Перник са принудени да чакат на гише в ерата на електронното управление
В XXI век, когато Европейският съюз и българските институции говорят за „дигитална трансформация“ и „електронно управление“, реалността в община Перник изглежда съвсем различно.
Личните асистенти, които по силата на механизма „Лична помощ“ полагат грижи за възрастни и тежко болни хора, са задължени да подават месечните си отчети и план-графици лично, на хартия и на гише. Това се прави въпреки факта, че законът изрично допуска тези документи да се подават електронно чрез квалифициран електронен подпис или през Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ).
Както кметът на Община Перник лично сподели – през годините назад е имало много жалби от граждани по тази тема. Много хора лично са отивали при него за да се оплачат от наложения ред в дирекция „Социално подпомагане“. Той самият сподели, че не е специалист по темата, но би окуражил всички, които смятат, че това е тяхно право, да започнат да си подават документите си според изискванията на закона, а не според хрумванията на този или онзи директор. Защото само недоволството на хората ще накара чиновниците да се размърдат и да започнат да работят за тях, а не обратното. Защото
Опашките – това е съзнателно поддържан механизъм
Администрацията оправдава това свое отношение с някакви измислени от самите тях „вътрешни правила“. Истината, обаче, е друга: Чрез изкуствено държане на хората на опашка се постигат няколко положителни за администрацията „ефекта“:
• Поддържа се огромна армия от чиновници, чието съществуване зависи от това гражданите да идват на гише, вместо всичко да се случва автоматично онлайн.
• Създава се удобна среда за корупция – там, където има опашки, винаги има и „бърза писта“, достъпна за „правилните хора“.
• Укрепва се страхът – много хора не смеят да се оплачат, защото знаят, че администрацията може да им „върне услугата“: да проточи документите им, да ги изгуби или дори да постави под въпрос правото им на социална помощ.
Как е в другите държави
Контрастът с някои страни от ЕС е показателен:
• Естония – известна като „цифровата държава на Европа“. Там социалните услуги, включително помощите за гледане на възрастни хора, се отчитат изцяло онлайн. Личните асистенти попълват отчетите си през електронния портал, подписват ги с електронна идентификация (eID карта или мобилен идентификатор), и документите автоматично постъпват в системата на общината.
• Литва – също развива активно своето електронно управление. Там голяма част от социалните услуги са достъпни през Единния портал за електронни услуги. Личните асистенти и социалните работници подават отчети чрез профил в системата, без да е нужно да носят хартия в администрацията.
Законът е на страната на гражданите
Според Закона за електронното управление, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Регламент (ЕС) eIDAS, администрацията е длъжна да приема електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис (КЕП). Въпреки това български общини продължават да изискват „хартия и печат“, прикривайки се с вътрешни правила, които са в пряко противоречие с европейските стандарти. Конкретно в Община Перник фразата „Шефа така каза“ замества всякакви правила и стои над законите и даже над конституцията!
Вместо държавата да намалява бюрокрацията и да улеснява живота на хората, които се грижат за най-уязвимите – възрастни и тежко болни, тя ги кара да губят часове в чакане по коридорите на общините. А зад този „процес“ се крият стотици чиновници, чиито „работни места“ съществуват единствено заради липсата на истинска дигитализация.
Докато хората мълчат от страх да не изгубят полагащата им се помощ, тази система ще продължава да възпроизвежда несправедливост, корупция и унижения – и ще ни държи далеч от примера на Естония и Литва, където държавата работи за хората, а не хората за държавата.
Вихрен Матев
