Сбогом, Ивчо: България се прекланя пред светлината на едно мълчаливо сърце
Навръх рождения си ден, когато трябваше да духне 24-та свещичка, Иво Христов – момчето без глас, но с глас на цяла нация – си отиде завинаги. Смелият писател, който въпреки ужаса на Неврофиброматоза тип 2 не се предаде, ще бъде изпратен в последния си път на 18 юли, от 10:00 ч. в църквата „Св. Димитрий“ в Радомир. Погребението ще е в 11:00 ч., съобщи семейството му.
Той не можеше да говори, но думите му разплакваха хиляди. Гласът му – изписан с пръсти, сърце и болка – пробиваше тишината и ни удряше в гърдите. Той беше писател без глас, поет с парализирани устни, воин на духа. Остана жив в книгите си – онези малки вселени, в които болката не побеждава любовта.
На 12 му казаха „не може“, на 24 – му казахме „обичаме те“.
Светъл да е пътят му. България загуби не просто млад автор, а живо доказателство, че душата не се лекува с медицина, а с обич.
