Появи се кандидат за шеф на Софийската районна прокуратура (СРП). Това е прокурор Стиляна Георгиева от районната прокуратура в Перник.
Тя е завършила „Право“ в УНСС през 2015 г. Освен това е и магистър-инженер по специалност „Киберсигурност и превенция на киберпрестъпления“ към Техническия университет в столицата.
През 2018 г. започва работа в съдебната система като първо е две години младши прокурор в РП-Враца, а от юли 2020 г. е редови обвинител в районната прокуратура в Перник.
Преди това е била юрисконсулт и експерт-юрист в частна фирма.
В концепцията си Стиляна Георгиева отбелязва, че няма опит на ръководна позиция, но има наблюдения.
„Времевият интервал, в който съм част от съдебната система се оказа много интересен и интензивен, като за този сравнително недълъг период аз станах свидетел на управлението на трима главни прокурори, от общо седем след 1992 г. Във всяка една от районните прокуратури, в които съм работила и работя, както и в окръжните прокуратури в тези областни градове, станах свидетел на смяна на ръководители, като по този начин успях да почерпя много разнообразен ценен опит от тях. Разбира се, че всеки ръководител поема поста със свои идеи и виждания, със свои цели за подобряване резултатите на тези органи на съдебната власт. Ето защо считам, че вече знам как трябва да действа един административен ръководител и как не трябва да действа, т.е. успях за това време да почерпя и добрия, и лошия опит от различните места и най- вече от различните ръководители“, пише тя.
Стиляна Георгиева отбелязва, че последните години не са били леки за СРП. Заради различните скандалите тази прокуратура е била подложена на много проверки, при които са били установени нередности, свързани с предходния начин на управление.
„Всичко това доведе до големи загуби в доверието от страна обществото към тази прокуратура. Ето защо вярвам, че за да бъде изградено отново, вече загубеното, обществено доверие и същото да се повиши до такава степен, че да върне у гражданите усещането за въздаване на справедливост от страна на правоохранителните органи, то трябва нов поглед, необременен от досегашното статукво и лишен от лични амбиции. Трябва ръководител, който има различен поглед, различна визия за управление, но без пренебрегване на вече установените добри практики от настоящото временно управление. Като към прехода на новата визия следва да се премине плавно, но с ясно и утвърдени цели за бъдещо развитие“, посочва още Стиляна Георгиева.
Същевременно бившият шеф на Военно-окръжната прокуратура в София Адалберт Кръстев, чието уволнение беше поискано от и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов, е единственият кандидат за ръководител на Военно-апелативната прокуратура.
Процедурата за избор беше открита на 21 февруари 2025 г., след като тогавашният шеф на ВоАП Елин Алексов се пенсионира. Срокът за подаване на документи изтече в петък.
Адалберт Кръстев е завършил „Право“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“.
В периода от 1999 г. до 2004 г. работи последователно като юрисконсулт и дознател, след което „влиза“ в съдебната система като следовател в Плевен, а след това като военен следовател във ВОП-София.
От 2008 г. е прокурор във Военно-окръжната прокуратура в столицата като през 2020 г. е избран за неин административен ръководител.
През март 2024 г. и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов поиска неговото уволнение заради установени множество нарушения при комплексна проверка на работата на ВОП от началото на 2022 г. до средата на 2023 г.
Проверяващите установили нарушения на случайния подбор при разпределението на дела, като 74 преписки и досъдебни производства били разпределени на дежурен прокурор, вместо на случаен принцип. Пак в нарушение на тези правила били разпределени и преписки по изпълнение на 15 присъди.
Ревизията показала още, че са изисквани заверени копия от заповеди за командироване от държавни институции и било разпоредено материалите за всеки командирован да се завеждат под отделен номер като отделна преписка.
„В резултат на писмата са били образувани 1561 преписки във ВОП-София, което е довело до изкривяване на данните за натовареността на прокурорите, включително на данните за средната натовареност на всички окръжни прокуратури“, посочиха от държавното обвинение (повече по темата виж тук).
Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет образува дисциплинарно производство срещу Кръстев, което обаче приключи с отказ да му бъде наложено наказание (виж тук).
След като решението на кадровиците не беше обжалвано и влезе в сила, те го назначиха за зам.-шеф на Военно-апелативната прокуратура (виж повече тук и тук). А от 17 февруари тази година Кръстев е и изпълняващ функциите ръководител на ВоАП.
В концепцията си той отбелязва, че е решил да участва в процедурата за избор заради опита му в прокуратурата и увереността, че има подкрепата на колегите си, с които работи дълги години.
„По-голяма част от досегашния ми юридически стаж е преминал във Военно-окръжна прокуратура – София. Практически съм заемал почти всички възможни длъжности в нея – военен следовател, военен прокурор и административен ръководител. Това ми дава основанието да заявя смело, че познавам детайлно дейността на военната прокуратурата – нейните достижения и слаби страни. Изпълнението на длъжността административен ръководител на ВОП-София, ми даде възможност от една страна да придобия опит в управлението на човешките ресурси и бюджетирането. От друга страна, това стана повод за по-широкообхватен анализ на извършваните престъпления в системата на Българската армия и на структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната, проблемите в тези структури и начините за противодействие срещу извършваните престъпления от субектите по чл.396 от НПК. Емпириката по водени от мен дела с фактическа и правна сложност и по дела срещу лица, заемащи висши публични длъжности, ми позволява да организирам работата на военните прокуратури по начин, който до голяма степен да превентира цитираните субекти от Българската армия към извършване на корупционни престъпления“, пише Адалберт Кръстев.
В концепцията си той коментира и решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Мустафа срещу България“ (виж още тук). И посочва, че не би било удачно да се премахнат военните прокуратури и военните съдилища, не е добро решение и тяхната девоенизация. Това е така, по думите му, защото става дума за специализирано правораздаване, което има за предмет обществени отношения, свързани с отбраната и националната сигурност на страната, както и военната дисциплина.
„От друга страна, при наличието на действащи международни военни конфликти, в близост до границите на страната ни, представлява повишен риск от възникване на необходимост за привеждане на българската армия и служби в повишена бойна готовност или дори обявяване на военно време. Това неминуемо би обусловило необходимостта от съществуване на специализиран военен съд, в който съдиите и съдебните заседатели да са военнослужещи“, пише още Кръстев.
При все това решението по делото „Мустафа срещу България“ трябва да се изпълни и в тази връзка той предлага да има два вида съдебни заседатели – цивилни и военнослужещи.
„Намирам, че статутът на военните съдии, прокурори и следователи трябва да се запази, като същевременно, с оглед гарантиране на независимостта им в пълен обем, да се направят законодателни промени в ЗСВ и ЗОВСРБ, касаещи дисциплинарната отговорност на военните магистрати. Така например считам, че следва да отпадне изцяло дисциплинарната отговорност за магистратите – военнослужещи свързана с неспазването на уставите на Българската армия. На следващо място промяна е нужна и при първоначалното приемане на военна служба и даването на военно звание на военен магистрат – да не се извършва съгласувано с министъра на отбраната, а последният да бъде само уведомяван за този факт от съответния административен ръководител“, предлага още Кръстев.
Изночник: lex.bg
