Неблагодарникът Емил Ненков – „Личност на годината“, но с къса памет: бързо забрави кой го издигна и откъде дойдоха милионите за успеха му

Неблагодарникът Емил Ненков – новоизлюпеният носител на титлата „Личност на годината“ в Перник, успя да впечатли всички… но не с благодарност, а с невероятно къса памет. Както писахме по-рано, новият директор на пернишката болница днес получи най-дразнещият принос за перничани „Личност на годината“ даван от част от редовни представители на пернишкия бизнес и бащата на Мис Антония Петрова – Иван Петров. В своя възторжен монолог от хвалби към бизнеса и дарителите, наградения Емил Ненков удобно забрави да спомене човека, който му подаде ръка и го извади от анонимността – кмета на Перник Станислав Владимиров, както и подкрепата на Община Перник.

Ето какво пише Емил Ненков след като спечели наградата „Личност на годината“:

Неблагодарник

Без Станислав Владимиров и общинската подкрепа – къде щеше да бъде Емил Ненков?
Да си успешен директор на болница не е заслуга само на „усърдна работа“, както обича да се изтъква в писмата си Ненков. Истината е проста: ако не бяха милите инжекции на Община Перник, чиито средства съживиха както болницата за рехабилитация – Профилакториум, така и МБАЛ „Рахила Ангелова“, днес нямаше да има нито „локомотив“, нито „личност на годината“.

Именно кметът Станислав Владимиров бе човекът, който три пъти лично посочи Емил Ненков в национален ефир като „добър пример“ за успешно управление. Кой друг му е дал подобна платформа? Кой друг е повярвал в него? А какво получи Владимиров в замяна? Нито дума, нито ред, нито дори бегъл намек за благодарност.

Удобната „амнезия“ на Емил Ненков

Вместо да признае ролята на местната власт, Ненков предпочете да „целува ръка“ на бизнеса и съмнителния приз „Личност на годината“. В речта си той излива благодарности към КРИБ – Перник и вестника „Съперник“ (чиято слава се равнява на тиража му), но сякаш се срамува да спомене, че всичко това започна благодарение на доверието и ресурсите на Община Перник.

Как изглежда успехът на Ненков?

• Финансови инжекции – основно от общината и кмета, който плати всички задължения на болницата, която управляваше Емил Ненков;
• Политическа и публична подкрепа – от кмета Станислав Владимиров и партия ГЕРБ, подкрепила го за поста директор на болница Профилакториум, а най-вероятно и сега за МБАЛ „Рахила Ангелова“;
• Обществено признание – благодарение на здравната политика на местната власт и лично хвалбите на кмета на Перник Станислав Владимиров и то в национален ефир няколко пъти.

Без тази стабилна основа, „локомотивът“ никога нямаше да потегли, а „успешният мениджър“ Емил Ненков щеше да остане поредното име, забравено в архивите.

От неблагодарност към амбиции?

Много са онези, които се питат: дали Емил Ненков не гледа политическия стол на Станислав Владимиров? Дали бизнесът не го „отглежда“ като удобна алтернатива, готов да се закачи за следващия „клон“, който ще го изхрани? Награди като тази рядко се раздават просто „за заслуги“ – винаги има план, винаги има скрит интерес.

„Благодаря на бизнеса“ – фразата, която каза всичко

„Благодаря на бизнеса и множеството дарители“, заявява в писмото си Ненков. Само че перничани помнят кой му даде шанс и кой реално финансира успехите му. Не беше бизнесът, не беше някакъв „мистичен колектив“ – беше Станислав Владимиров и Община Перник.

В заключение: неблагодарността е най-тежкият грях в политиката и управлението. Ако Емил Ненков не разбира това днес, нека не се изненадва, когато „локомотивът“ му отново спре. Защото успехът, изграден върху забравени ръце, рядко стига далеч.