Интересен юбилей.
Допълнение във връзка с коментарите:
Уинстън Чърчил е фамозна личност в нашата история, тъй като в двете световни войни е наш враг. А за нас тези войни са „освободителни и обединителни“.
По време на Първата световна война Уинстън Чърчил прави огромни усилия да привлече България на страната на Антантата, за да избегне разгрома на Дарданелския десант. Той настоява Русия да окаже натиск върху Сърбия да направи отстъпки на България в Македония (т.нар.“безспорна зона“) и обещава на българите връщане на Южна Добруджа (позиция, която той поддържа и през 1940 и 1947г.) и Източна Тракия по линията Мидия-Енос. Русия обаче отказва да притисне Сърбия за отстъпки и така цялата работа на Чърчил пропада – България се присъединява към Централните сили, а Дарданелската операция се проваля. Уинстън Чърчил обаче е наясно чия е вината. Когато през 1919г. на България е наложен Ньойския диктат, Чърчил не е в правителството на Великобритания.
По време на Втората световна война Великобритания и САЩ извършват бомбардировки над България по настояване на Сталин. Това е документирано. Болшевишкия диктатор прави всичко възможно да вкара Турция във войната, като й обещава българската Бургаска област, но турците не се съблазняват от това предложение. Чърчил не е съгласен.
По-късно, вече СЛЕД окупацията на България от съветската армия, Чърчил се опитва да запази известно западно влияние – 25-те %-та на прословутата салфетка. Сталин уж се съгласява, но всички помним, че във времето 1947-1990г. в България нямаше не 25%, ами дори 0.0025% западно влияние. Така, че България съвсем не е „предадена“ от Чърчил на Сталин, както гласи популярния мит.
Безкомпромисният антикомунизъм на Чърчил е причина по негов адрес да се говорят много лъжи и измислици на комунистическата пропаганда, проникнала дори у истинските български патриотични среди, което е видно от някои коментари.
Архимандрит Никанор
Коментирай директно тук: