Дни преди смъртта си съдия Цветан Ценов бил подложен на прекомерно претоварване и психически тормоз от страна на ръководството на Софийския градски съд в лицето на председателя Калоян Топалов и на заместничката му Радостина Данаилова. Те му отправили и заплахи, свързани с кариерното му развитие. Това споделила пред Канал 3 майка му Маша Стоянова.Съдия Цветан Ценов сложи край на живота си на 18 февруари. До фаталния изход се стигна, дни преди той да се върне към работата си на районен съдия, след като беше откомандирован от Софийския градски съд.
Съдия Ценов живее с родителите си, които стават свидетели и на последните му часове. Въпреки че печели с отличие конкурс за съдия по гражданско право, го назначават в търговското отделение на Софийския градски съд.
„Още първата или втората седмица те му пуснаха дела. Той от тия дела нищо не разбира. Той така се уплаши, изпадна в депресия, започна да взима лекарства и му казва (бел. ред. – на Калоян Топалов): „Аз взимам лекарства, не мога.” И той му казал: „Аз от 4 години съм в депресия, пък нищо…“, разказва майката.
Сред делата, които гледа Ценов, са за двете фракции на Главното мюфтийство и това за несъстоятелността на футболeн клуб ЦСКА.
„В три заседания се яви свръхусилията си. И накрая вече отива и казва, че иска да се върне обратно в Районния съд. И той какво му е казал: „Ти ще се върнеш, ти си първият, който ще се върнеш. Няма да четеш за конкурс! Никога няма да видиш по-нататък кариерно израстване. И да ги спечелиш – никога няма да има кариерно израстване”, казал Калоян Топалов на сина й, споделя още Маша Стоянова.
Според майката на съдия Ценов това сринало психиката на сина й, който отдал живота си на кариерата. Тотално го сразило отношението на неговия началник, както и фактът, че ако се върне в Районния съд, ще трябва да оглави изоставен състав с 450 затлачени дела. Колеги на съдия Ценов споделили пред майка му, че и във фаталния ден на самоубийството му, той се е срещал отново с Топалов.
Прибрал се подтиснат, но не споделил темата на разговора. За да не се стига до подобен фатален изход и за други свръхпретоварени съдии, са нужни спешни мерки, смята Маша Стоянова.
„Да се обръща внимание от ръководителите, а не така да се постъпва – да се гледа максимално хората да се изцедят. Има 14 свободни бройки в съда, не назначават хора“, разказва още опечалената майка.
Коментар:
Хора, не виждате ли, че сме се превърнали в роби на работата си? Че съсипваме живота си, здравето си, заради заплатата. Че превърнахме заплатата в най-висшата човешка ценност! Семейството и морала са някъде там – след изневерите – отново на работа.
Какво работим?
Работим да се съсипваме. Работим, за да живеем. Капитализъм. Комунизъм. Работи се до дупка. Изнервени сме. Може ли човешкия организъм да понесе всичко това? Капем като круши. Като този човек от статията, погребан от собствената си майка.
