Кореспондентът на NOVA във Франция Петя Желева разговаря с автора на един фантастичен филм за кукерите, заснет за The New Yorker. Впечатлен от силата и въздействието на кукерите, Килиан Ласабиер прекарва повече от 2 месеца в родината ни и буквално пада в плен на България.
„Научих за кукерите, благодарение на една снимка на Чарлз Фреже – голям френски фотограф, който посвещава живота си на това да снима и изучава фоклорни костюми и традиции по цял свят. В списание видях негова снимка на оромно и впечатляващо чудовище, покрито с козина. Беше кукер от Разлог. Казах си: Не може на две крачки от мен да има страна, където това съществува, и да не направя всичко възможно да се запозная с тази традиция. За съжаление, в интернет не открих много неща за кукерите. Затова се качих на самолета за България“, казва Килиан.
„Снимахме филма в 7 различни села. Срещнахме се с 40 кукери. Заради срещите и снимките обиколих цяла България, но най-много време прекарах в София и Перник, откъдето започна всичко“.
Режисьорът споделя, че в началото при срещата си с кукерите, хората са били съмнителни и мнителни. От една страна се радвали, че чужденец порявява интерес към тяхната култура, но от друга се съмнявали в каква светлина ще ги представи.
Килиан Ласабиер разказва и че всички интервюта са се правили с компанията на много ракия. „Да знаете колко много ракия занесох във Франция след този филм„, смее се режисьорът.
Споменахте Перник и това моментално ме кара да се усмихна. Сигурно вече знаете всички анектоди, с които градът е известен?
„Да, чух достатъчно за жителите на Перник, но нека да ви кажа, че пропуснах нощните заведения. Не съм имал проблеми с перничани, така че не мога да потвърдя дали тази информация е вярна“.
Ще си позволя да Ви цитирам – за българските села казвате: „Накъдето и да се обърнеш, камерата ви сякаш има нова история за разказване“.
„Да, абсолютно! България е място с дълга история, която трудно може да бъде разказана. Във Франция, например, не харесвам, че се строят нови и модерни неща, които нямат чар. В България, за добро или лошо, автентичността на много места се пази. Може би това е гледната точка на един документалист, но е магично. Наистина – накъдето и да се обърнеш, има истории за разказване!“
Младият режисьор разказа още, че е силно впечатлен и от сирената на 2-ри юни, която отдава почит на Ботев всяка година. „Като чуеш сирена, първото което си мисриш е да бягаш, но хората замръзнаха на улицата. Дори и това преживяване ми се иска да превърна в проект“, споделя французина.
„Преди всичко голямо благодара. Благодаря, че отворихте домовете си за мен“, казва Килиан на своите нови приятели в България.
