„Знаеш ли колко са ме снима̀ли такива като тебе?“ Следва тишина, а после – удари. „Ей са ше ти покажем как се снима, бе утепляк!“ Следват нови удари.
Така през лятото на 2018 г. започва историята на 32-годишния Калин Ивков от Перник. Той е бит, арестуван, по думите му – без да получи обяснение защо. За да е издържано случилото се в стилистиката на българската полиция, униформените от 2-ро РПУ в града опитват да го обвинят в това, че той е нанесъл на един от тях средна телесна повреда. Историята приключва на 8 ноември тази година, когато Калин постъпва в затвора в Бобов дол, за да изтърпи 4-месечна присъда, която според съда в Перник очевидно се явява логично продължение на премеждията му.
Сагата е показно за основни пороци на правоохранителната система у нас – полицейската агресия и омертата между униформените, която не позволява на гражданите да се защитят от тези, които по закон са призвани да ги защитават.
Темата за насилието с държавна фуражка придоби особена актуалност след протеста срещу Българския футболен съюз (БФС) от миналата седмица, когато МВР нанесе брутални побои на нищо неподозиращи граждани в столицата. И ако в София подобни случаи по-лесно стигат до медиите, то когато става дума за по-малките населени места, своеволията на полицията не просто остават покрити, а битите се оказват и осъдени.
Биячите полицаи пък не понасят отговорност дори когато ударите им ясно се чуват в аудиозапис, който е доказано автентичен. Една от вероятните причини е, че разследващият евентуално насилие полицай работи в същото районно управление с онези, чиито действия проверява. Класика, залегнала и в практиката на ЕСПЧ. Обстоятелството, че пострадалият от полицейското насилие има предходни присъди и по смисъла на закона се води рецидивист, улеснява маргинализирането му в системата. Предходните му присъди са за каране след употреба на алкохол, притежаване на марихуана и споразумение с прокуратурата след обвинение в измама на стойност 900 лева.
Началото: 10 юни 2018 г.
Този ден Калин Ивков и негов приятел отиват в кръчмата „Котвата“ в махала Горно Драгичево на пернишкото село Драгичево – да полеят раждането на племенница на Ивков.
Преди да попадат там, не са знаели, че ресторантът е бил посетен от полиция преди полунощ заради прекомерен шум. Очевидно след втори подаден сигнал около 2 часа сутринта пред „Котвата“ пристигат пет полицейски коли, явно с намерението да разгонят посетителите. Калин вади мобилния си телефон, за да снима струпаните патрулки и това отприщва последвалите събития.
Според документите по делото Ивков е задържан, защото е „извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото“, т.е. не е изпълнил устни разпореждания на старши полицай Симеон Методиев от 2-ро РПУ в Перник. Впоследствие полицаите твърдят, че при опита да бъде задържан, той е пречил на униформените да го качат в патрулната кола и така се стигнало до второ провинение – „ритайки с крака, ударил полицай Методиев в областта на дясната длан“. Това деяние е квалифицирано като неподчинение на орган на власт. Накрая обаче Ивков е обвинен и че по непредпазливост е нанесъл средна телесна повреда на същия полицай. Че двете обвинения си противоречат е нещо, за което адвокатите на Ивков са успели да убедят съда.
По-едрият въпрос е друг: възможно ли е полицията да е излъгала изцяло за обстоятелствата около ареста на Ивков, впоследствие той да е пребит, а прокуратурата да не обърне внимание на подобен „детайл“?
„Ей са ше ти покажем, бе утепляк“
Според документите по делото, с които „Капитал“ разполага, полицаите твърдят, че Ивков е нарушавал нощната тишина, крещейки им, че са „никои“, заплашвал ги с уволнение, а след това и с убийство – викайки „Ще ви избием“, а накрая ги обиждал с най-разнообразни думи: „мишки“, „мърши“ и „утепляци“.Твърдейки всичко това и описвайки го документално обаче, пернишките униформени не са знаели, че след като са забранили на Калин да снима, при прибирането на телефона в джоба му, той е минал на видео запис. Така арестът и вкарването на Ивков в патрулката (при което полицаите твърдят, че той ги е заплашвал) се оказват записани с кристален звук.
Назначената впоследствие експертиза доказва, че аудиото не е манипулирано, а данните на файла съвпадат с деня и часа на ареста.
Записът, с който и „Капитал“ разполага, оборва версията на полицията. На него се чува глас, който казва „Знаеш ли колко са ме снима̀ли такива като тебе?“. Следват удари. Впоследствие се чува как Калин вика за помощ своя приятел: „Ради, Ради!“
Ивков никъде не заплашва полицаите, нито се съпротивлява при вкарването му в колата, което става ясно от записа. Не се чува да буйства (както впоследствие твърдят полицаите), нито се чува звук от ритници, каквито полицаите твърдят, че е нанасял, за да се стигне до наранената длан на Симеон Методиев. Няма ги и обидите, за които свидетелстват униформените. Ясно се чува обаче друго: отваря се врата на кола и глас произнася: „Ей са ше ти покажем как се снима, бе утепляк“. Следват удари, псувни и още удари.
2-ро РПУ „live“
Според обясненията на Ивков боят далеч не приключва в патрулката. По делото той твърди, че е налаган общо три пъти. Веднъж в автомобила, втори път – пред районното в Перник, трети път – вътре в сградата на полицията, където, по думите му, са го удряли между шест и осем души, подредени в кръг. Ивков казва, че накрая е вкаран в килия, където униформен е влязъл и се е изхрачил в лицето му.
Не е трудно да се установи дали мъжът казва истината – през записите на камерите, с които са снабдени полицейските сгради. В хода на делото обаче се установява, че въпросните камери, които би следвало да обхващат периметъра на районното – както пред него, така и във фоайето, не могат да правят запис. Устройствата предавали единствено „на живо“.
Единствената камера, която пази запис, е тази в килията му. При изискването му от защитата на Калин видео действително е представено. Записът обаче е от по-късен период, след 3 часа през нощта.
Полицаите масово „применят“
Очаквано полицаите отричат всичко казано от Ивков. В началото всички обявяват за манипулиран записа, който доказва, че само той е удрян, псуван и руган. Един от тях обаче – полицаят Иво Драгомиров, в показанията си твърди, че разпознава гласа на Симеон Методиев, който казва думата „утепляк“. Това не представлява интерес за прокуратурата.
В материалите по делото има три докладни записки на полицаите Иво Драгомиров, Радостин Чакъров и Александър Атанасов. Всички те са за противоправно поведение на Калин Ивков. Документите са датирани от 10 юни 2018 г., но не са заведени в деловодството на 2-ро РПУ. След изискване на документацията се оказва, че единственият документ, заведен по случая „Ивков“, е заповед за конвоиране. Докладните не са, така че не може да се установи дали са писани в деня или по-късно.
Защитата на Ивков забелязва и друго.
При разговорите си с Валентин Николов – разследващият случая полицай, адвокатите отчитат специфичен руски акцент. В стенографираните разпити, които Николов е водил и с които полицията доказва, че насилие не е имало, адвокатите се натъкват на изобилно количество руски думи, изречени от тримата униформени, с които разследващият е разговарял. И тримата твърдят, че се е наложило да „применат“ с белезници Калин Ивков, тъй като буйствал. От руски глаголът применять означава прилагам.
Един пък твърди, че „агресията на мъжа е била чрезмерна“. Затова адвокат Звезделин Лазаров решава да провери знаят ли пернишките полицаи какво са казали на разследващия си колега.
Тук ситуацията става комична.
Полицай Иво Драгомиров например обяснява, че в „чрезмерна“ вложил смисъл на „помощ срещу нараняване“. Нито той, нито Николай Кирилов и Александър Атанасов, които твърдят, че се е наложило да „применат“ с белезници арестувания могат да обяснят какво означава това. Кирилов твърди дори, че е ползвал израз „в който не влага никакъв смисъл“.
Разбира се обстоятелството, че разследващият и полицаите са от едно районно, не смущават никого в това дело. Нито районният, нито окръжният съд в Перник са впечатлени от осъдителното решение на ЕСПЧ по делото „Костадинов срещу България“. По това дело Съдът в Страсбург констатира липса на гаранции за обективност на разследването на полицейско насилие, тъй като практиката е то да се възлага на полицията. ЕСПЧ приема, че полицията не може да се разглежда като достатъчно независима от гледна точка на униформените, чието поведение е било предмет на разследване. Ето защо за норма се смята, че когато се води разследване за евентуално превишаване на полицейски правомощия, разследващият ги трябва да бъде от друго полицейско управление.
Резултатът: 4 месеца лишаване от свобода
Въпросът с евентуалното полицейско насилие сякаш не съществува за съдебните инстанции в Перник. Според Окръжния съд фактът, че полицаите са колеги с разследващия „не води до автоматичен извод за порочност на проведеното досъдебно разследване“.
В крайна сметка Ивков е оправдан по част от обвиненията (за средната телесна повреда, причинена по непредпазливост, и за това, че хулиганството е съпроводено със съпротива на орган на власт) и е осъден, че е извършил хулигански действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като не изпълнил устно разпореждане да не нарушава нощната тишина и крещял на полицаите. Нещо, което в записа не се чува.
Районният съд в Перник осъжда Ивков на година затвор, защото е рецидивист. Втората инстанция намалява присъдата до 4 месеца. Никъде в мотивите на съда не са засегнати съществени обстоятелства от делото: това че според медицинската експертиза по тялото на Ивков има следи прилични на полицейска палка, докато униформените твърдят, че той се е „самонаранявал“. Не е отделено и особено внимание на факта, че полицаят Симеон Методиев е подал жалба за наранената си длан (по неговите думи, от ритник на Ивков) шест месеца след деянието. Според заключението на медицинската експертиза подобна травма на полицая може да се дължи и на самонараняване – при нанасяне на удари с разтворена длан.
Калин Ивков изтърпява наказанието си в затвора в Бобов дол от 8 ноември тази година. Междувременно е загубил работата, на която са го назначили въпреки предишните му провинения. Може пък именно това да е бил шансът му да се реинтегрира успешно в обществото.
Източник: КАПИТАЛ
