Изминаха повече от година и половина, откакто Русия започна атаката си срещу Украйна. Войната не върви според очакванията на руснаците, освен ако не са планирали повече от година да вземат жертви, без да са в състояние да смажат украинците. Руснаците трябваше да очакват кратка война, в която да смажат украинската армия и нейната воля за съпротива. Ако не успеят, те знаеха, че след кратко време американците ще вкарат оръжия в Украйна, рискувайки продължителен конфликт.
Украйна защитава родината си, така че моралът е висок. Украинската мисия беше да принуди руснаците да се оттеглят през границата. Първата му стратегия разчиташе на ловкост, използвайки сравнително малки единици за нанасяне на удари по бавно движещи се руски сили. Но тъй като руснаците навлязоха в подготвени отбранителни позиции с тежки оръжия, украинската стратегия стана по-малко ефективна. Увеличението на оръжията на САЩ и НАТО увеличи жертвите на отбранителните позиции, както и на нападателните.
Американо-руската война се различаваше по определени начини от руско-украинската война. Писал съм и преди за това. Страхът на Русия беше, че американска сила на украинската граница може да атакува Москва, на около 300 мили (480 километра). Американците се страхуваха, че падането на Украйна ще доведе руските сили до източната линия на нациите на НАТО, подновявайки Студената война. В този смисъл войната няма много общо с Украйна, освен че опустоши страната и се плъзга към болезнена и опасна студена война.
Погледнато по този начин, руската инвазия в Украйна беше ход срещу американците. Американският отговор имаше за цел не само да блокира този ход, но и да отвори възможността най-големият страх на Русия да се реализира: украинските сили, подкрепени от американско оборудване, да се придвижват чак до най-чувствителната граница в Русия. Възможно е нито една от страните да не е възнамерявала тези действия, но нито една от тях не може да отхвърли другата.
В резултат на това руснаците заеха страхотни отбранителни позиции. Те продължиха да предприемат настъпателни операции, но им липсваше силата да постигнат целите си. Истинският край стана отбранителен. Украинците направиха опити за настъпателни операции, като винаги задържаха войските си в случай на неочаквано руско настъпление. И двете държави говореха за нападения и ги предприеха, но въздържаха сила, достатъчна, за да поддържат собствената си защита. И така, видяхме нещо като замразена война, в която необходимостта да се задържат позиции прави невъзможно ангажирането на достатъчно сила за постигане на първоначалните цели. Този тип войни се превръщат предимно в политически тресавища, където и двете страни се страхуват, че всяко движение би имало политически последици за започването на мирни преговори.
Зеленски смята, че ако американската намеса не накара руснаците да се откажат, то поне ще позволи на Украйна да контраатакува в огромен мащаб. Но Съединените щати са въвлечени в различен конфликт: да държат Русия далеч от НАТО. Това би осигурило достатъчно сила, за да държи руснаците на разстояние, но не достатъчно, за да ги смаже.
Русия държеше САЩ далеч от границата си, но малко повече. Украйна запази суверенитета върху голяма част от страната. А САЩ направиха проникването на Русия извън Украйна много малко вероятно.
САЩ постигнаха целта си, а Русия и Украйна не са и няма да я постигнат. И те обаче не са смачкани. Украйна сега е разделена страна, но достатъчно от нея е непокътната, за да претендира за победа, а Русия е преминала старата си граница достатъчно, за да претендира за малка победа. И двете страни биха могли да претендират за хуманитарни причини за прекратяване на войната.
Но сега мъртвите пълзят. Те дадоха живота си за нищо друго освен за преструвката на победа, тъй като никой разумен човек няма да мисли за резултата като за презрение към мъртвите. Колко време ще отнеме на лидерите да признаят това, което е очевидно? Всички загубиха тази война, а след време и лидерите също. Но това ще забави неизбежния мир.
