Бившият областен управител и политик от „Продължаваме промяната“ Кирил Стоев се оплака от тормоз от журналисти, които нахлули с камера и микрофон пред дома му и го записали в продължение на 30 минути, от което в „правилния момент“ ще извадят записи.
Кирил Стоев разказа за случая в социалната мрежа Фейсбук, видя ZaPernik.com. Ето думите му:
През последните седмици сме свидетели на безпрецедентни политически събития, атаки, бухалки; бутони „ентър“ и „копчета“, са само част от епитетите и метафорите, които олицетворяват ежедневните събития, съдбоносни за България и за всички нас.
Е, и аз също имам запис.
Да, в най-неочакван момент, когато приключвах мащабен проект, в конферентен разговор между Индия, САЩ и моя милост в Радомир, бях изненадан от „журналисти“.
Как се случи?
Както казах, последните седмици сме свидетели на безпрецедентни политически събития. В момента, знаете, не заемам никакви публични и политически постове, но това не пречи на много хора да ме смятат за заплаха, опонент или да фантазират в собствените си мисли, че представлявам опасност за комфорта, в който се намират. И се опитаха да ми скроят няколко пъти постановки с поръчкови интервюта, които любезно отклонявах, защото като български гражданин имам право на това. Но решиха да стигнат по-далеч, да навлязат в личното ми пространство.
Вкъщи съм и водя конферентен разговор по важен служебен проект, телефонът звъни, непознат номер, отсреща мъжки глас, който се представя за съсед от квартала. Скалъпва някаква лъжа с цел да се покажа на входната врата и в този момент, от една паркирана пред дома ми кола изскачат двама души с включени камера и микрофон. Веднага разбрах какво се случва, върнах се към разговора си, за да се извиня, че трябва да напусна процеса за неопределено време и отново излязох, за да направят те така желаното си интервю с мен.
Многократно чух: „Г-н Стоев, уплашихте ли се, защо се криете?“
Не. Не се уплаших, не се скрих, постъпих отговорно към служебния си ангажимент и откликнах на натрапеното интервю. През цялото време се опитваха да внушат лъжи и манипулации, намесиха най-близките ми хора, родителите ми, нападнаха словесно жена ми, добре, че нямаха повече време, та поне не намесиха децата ми и бабите ми. Мога да цитирам дума по дума, но не виждам смисъл от това.
Разговорът беше извън всякаква морална и журналистическа етика. Записът ще излезе в удобен момент за този, който го е поръчал. Продължителността му е 30 мин. Достатъчно време, в което могат да „отрежат“ и да монтират каквото им хареса…
Но искам да ви кажа няколко важни неща.
Аз съм Кирил Стоев, и съм горд с името си, вярвам, че решенията, които взимам са правилни и нямам никакво основание и причина да се крия. Това, което ме е водило във всяко мое действие и бъдещи планове е да направя така, че хората да живеят по-добре и да имат нормален европейски живот. Всички в родния ми град ме познават, познават семейството ми и близките ми. Вярвам в разума на всеки един човек и съм убеден, че не биха се подвели по поръчкови статии от предполагаем кандидат за кмет и екипа му.
Бих вметнал още един пример за липса на морал, етика около нас. Преди седмица бях на семейна почивка в съседната ни Турция. Работя по 10-12 часа на ден, мога да си позволя да заведа децата си на екскурзия, и съм щастлив от времето прекарано с тях. Няколко дни след като се прибрахме „статия“ оприличи отпускът ми със „шекер гуляй и маанета“. Не, той бе свързан с разглеждане на исторически забележителности и безценно за мен време със семейство и приятели.
Мога спокойно да гледам хората в очите и нямам причина да се крия от когото и да е. А непрестанните опити да бъда омаскарен са признак на пошлост, грозно и неразбираемо за мен е – кому е нужно това?
Никога не съм се хвалил с нещата, които правя и съм постигнал и няма да изневеря на принципите си. Подмолните игри са извън моите разбирания и ценностна система.
И за финал, това което искам да ви споделя и да прекратя всякакви спекулации, интриги и коментари – Благодарих за повторното предложение и го отказах – няма да бъда областен управител на област Перник предвид предстоящите назначения.
Вярвам, че политическият път на един човек се определя от неговите усилия и действия в това да бъде полезен за хората, но също така е важно и доверието, което обществото му гласува и в голяма степен хората са тези, които решават дали един човек да заема една или друга политическа позиция, а поетата отговорност е лична.