От днес – 1-ви март всеки българин закичва на лявата си ръка усукани червено-бели конци и си пожелава здраве. Това е изконна традиция останала от древното минало, която се препредава „като по чудо“ до днешни времена. Също както и обичая Сурва. Чували сме много легенди и трактовки за червено-белите конци, които се оказва имат много по-дълбоко закодиран смисъл от просто една легенда.
ZaPernik.com ви предлага да си припомним някои от тях. И да възприемем българската мартеница не само като украса докато не видим щъркел, но и като нещо много дълбоко сакрално…
„Прието е червеният цвят да се свързва с женското начало, кръвта и раждането, белият – на зачеването и плодородието, а тяхното единство – надежда за здраве и благополучие.
Дали е случайност , че споменаваме как бебетата „ги носи щъркела“, и точно при появата на първия щъркел сваляме и мартеницата?(б.а.)
Мартеницата се асоциациира и с човешката ДНК, която се състои от две нишки – бяла и червена – които непрекъснато се въртят от ляво на дясно. И мартеницата се състои от две нишки – бяла и червена – и когато те се свързват, също се усукват от ляво на дясно.
Мартеницата е позната на по-голямата част от населението на Балканите, но главно българите са успели да я превърнат в предмет с обредно-художествена стойност, който с годините добива все по-голямо значение, като се вписва в културния живот на страната. От най-дълбока древност до наши дни дедите ни са запазили в паметта си образите на така наречените Пижо и Пенда, а умението да се правят мартеници се предава от поколение на поколение.
Както и много други обичаи с палеобалкански произход съдържанието на този ритуал се разкрива най-пълно именно в България. А философията за Пижо и Пенда внушава недвусмислено, че ние, продължителите на една прастара традиция, свято пазим спомена за смисъла на красивия пролетен празник на съюза между мъжа и жената, между Небето и Земята, на плодородието и на вечния, неугасим живот, който този съюз поражда. Така мартеницата се явява символ-стожер на хармонията и баланса в мирозданието.
Ин и ян в бяло и червено са нашите Пенда и Пижо. Прабългарите са живели в хармония, защото са притежавали дълбокото и проникновено знание за върховния принцип, изразяващ равновесието между противоположностите. Ин е тайнственият женският, тъмночервен (до черен), бавен, сенчест аспект на битието. Ян е мъжкият, светъл, бърз, слънчев аспект. Мартеничката е запазен до днес образец на народното изкуство. Пижо и Пенда са младоженец и булка. А в преплетените конци е закодирано отново червено-бялото двуединство на българите. Съчетаването на червено и бяло е представата на народа ни за единство на противоположностите и постигане на хармония. “
