От месеци на дълго и на широко в Парламента, в медиите и в цялото общество се коментира кога трябва да затворим въглищните ТЕЦ.
Мненията са в двата полюса. Част от политиците поддържат тезата, че трябва да се откажем от въглищата до 2026 година т.е. в изключително кратък срок, докато другите са готови да отстояват с всички сили пред ЕС позицията въглищните централи да останат да работят поне до 2038 година, каквото е и последното решение на Народното събрание. Единственото и най-важно условие е обаче в този период всички дружества да предприемат мерки за постепенната замяна на изкопаемите горива с алтернативи с по-ниско отделяне на въглероден диоксид като природен газ и биомаса. Път, който много дружества, използващи въглища, вече са започнали, но от бранша предупреждават, че енергийният преход ще бъде изключително скъп и ще отнеме време.
Но въпреки разпалените дискусии по темата рядко се чува мнението на заетите във въгледобива, който всъщност е най-силно зависим от посоката, в страната трябва да поеме.
„В момента съдбата на десетки хиляди българи, заети във въгледобивни мини в страната, е в ръцете на ЕК, които трябва да вземат решение дали да ни позволят да спрем да произвеждаме електрическа енергия от въглища чак през 2038 година, или в близките няколко години. Целият бранш чака със затаен дъх да научи какво го чака. Изключително притеснени сме за поминъка си.“ каза Здравец Ефтимов директор на Мини Перник.
По думите на Ефтимов въглищата са собствен и евтин ресурс, от който не бива да се отказваме с лека ръка, ако искаме страната ни да е енергийно независима.
„Трябва да се възползваме от въглищата, докато са налични. Те са национален ресурс, който спомага за задържане на производствената цена на електрическата енергия и няма икономическа логика да се отказваме от тях „превантивно“. Никоя друга държава в ЕС не е заявила ангажимент да се откаже от въглищата толкова рано.“ каза Здравец Ефтимов.
Експертът сподели недоумението си от факта, че държавата не е определила ясно целите си за зелената трансформация на българската енергетика, от която е пряко зависим въгледобивният сектор, тъй като съществена част от електрическата и топлинната енергия в страната се произвеждат от въглища.
„Независимо какво постанови ЕК, българската държава трябва да изработи стратегия, която да задържа гаранции за бъдещето на миньорите, които ще бъдат изкарани от пазара на труда със закриването на сектора. Лично за мен приказките за преквалификация на всички заети във въгледобивния отрасъл са изключително несъстоятелни. Не виждам как човек с по-сериозен стаж в сектора би могъл да се преквалифицира в друга специалност. Не знам политиците, които говорят за преквалификация, във фризьори ли смятат да превърнат миньорите? Не се сещам за сектор, който е достатъчно близък до миньорския, че преквалификацията да бъде естествен процес. Да, минният отрасъл в България не е само въгледобив, но със закриването му без работа ще останат твърде много хора, които няма как да бъдат наети в останалите няколко златни, медни, оловноцинкови и др. мини, например. А и всяка дейност има своята специфика, открит добив и подземен добив на полезни изкопаеми, добив на рудни или нерудни полезни изкопаеми, не случайно минни специалисти биват обучавани в различни специалности и направления. Не си мислете, че само защото има други мини, то преквалификацията от въглищен миньор към такъв зает в златодобивна мина би била изключително лесна.“ каза Здравец Ефтимов.
Директорът на най-старата мина в България обърна внимание, че до този момент нито един политик не е посочил какви са възможните варианти за преквалификация на заетите във въгледобивните мини.
„В нашата мина работят над 400 човека. Отделно сме наели подизпълнители за извършване на основни и спомагателни дейности. Много от тях са развили своя бизнес покрай нас. Във всички миньорски краища на България ситуацията е същата. Реално броят на хората, които ще пострадат при необмислено и непоследователно ликвидиране на въгледобива в България, са далеч повече от пряко заетите. Практиката показва, че един работник зает във въгледобивно предприятие води след себе си още 5-6 човека заети в спомагателни и обслужващи основното производство дейности. За тях държавата също трябва да помисли.“ каза Здравец Ефтимов.
Директорът на Мини Перник заяви, че от години слушат обещания, които не са изпълнени и обяви, че този път активно ще отстояват интереса на десетки хиляди миньори.
„Над 130 години Перник е миньорски град! Има фамилии, в които няколко поколения наследници работят или в мината, или в ТЕЦ-а. Ще отстояваме докрай правото на достоен труд на българските миньори!“ каза Здравец Ефтимов.
