За една седмица петима съдии от Софийския районен съд (СРС) са се отвели от делото на прокурорския син Васил Михайлов, показа проверка на „Лекс“ в системата за случайно разпределение. Мотивът на трима от тях е, че могат да възникнат евентуални съмнения в тяхната безпристрастност и непредубеденост, защото виждат при разпределянето на делото нарушение на Правилника за администрацията на съдилищата (ПАС).
Според ръководството на СРС такова нарушение няма и прецизният прочит на относимите разпоредби е съвсем различен от този, който правят отвелите се съдии, пише Lex.bg
В края на декември 2022 г. прокуратурата внесе в СРС обвинителен акт за 8 престъпления, извършени от Васил Михайлов, син на пернишкия прокурор Бисер Михайлов – за нанасяне на средни телесни повреди на трима души, леки телесни повреди по хулигански подбуди на други двама, за непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и за закана с убийство.
Делото е разпределено на случаен принцип на съдия Весела Дончева. Тя обаче го прекратява и го праща за разглеждане в районния съд в Перник, където са извършени престъпленията, каквито са изискванията в чл. 36, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
След като получават делото обаче всички съдии в РС-Перник си правят отвод, като посочват, че познават бащата на Васил Михайлов, който е обвинител в Окръжната прокуратура в града, и са в служебни и лични отношения с него. А това, според съдиите, може да доведе до възникване на съмнения в безпристрастността и обективността им.
Магистратите от РС-Перник се обръщат към Върховния касационен съд, за да определи друг равен по степен съд, който да гледа делото.
На 17 януари 2023 г. ВКС казва, че СРС правилно е изпратил делото в Перник. Върховните съдии обаче определят, че то вече трябва да се гледа в София, където отначало неправилно е внесен обвинителният акт, но на друго основание и по следните съображения: „Депозираните от всички съдии в Районен съд-Перник отводи са довели до невъзможност за сформиране на съдебен състав в съда, който е местно компетентен да го разгледа. Поради наличието на предпоставките на разпоредбата на чл. 43, т.3 НПК за промяна на местната подсъдност и определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа, то съдът, пред който следва да се образува и който да разгледа прекратеното от Районен съд-Перник дело, следва да бъде Софийски районен съд, явяващ се и близък еднакъв по степен районен съд извън съдебния район на Пернишки окръжен съд“.
След като пристига в СРС, делото е образувано под нов номер и на 24 януари на случаен принцип е разпределено на съдия Веселка Йорданова. Тя обаче си прави отвод. На 27 януари следва ново разпределение и делото отива при Мария Шойлекова, но и тя се отвежда. Същия ден следва трето „джуркане“ и се пада съдия Петя Петкова, която също си прави отвод.
При четвъртия опит на 30 януари делото отива при Лора Митанкина, но и тя се отвежда и така на 31 януари то е разпределено на съдия Ваня Горанова. Днес и тя се е отвела от делото, показа проверка на „Лекс“ в системата за случайно разпределение.
Като основание съдиите сочат чл. 29, ал. 2 от НПК, който гласи: „Не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател, който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото“.
Първите две съдийки са се произнасяли по мярката за неотклонение на Васил Михайлов и изтъкват това като основание да се отведат, макар по закон това вече да не е причина да не влязат в състава по същество.
А последните три твърдят, че е нарушен Правилникът за администрацията на съдилищата (ПАС) по отношение на случайното разпределение.
Те визират чл. 80, ал. 9 от ПАС, според който: „След прекратяване на съдебното производство в хипотезите на чл. 42, ал. 2 НПК и чл. 135 АПК (определяне на подсъдност) и на чл. 249 НПК (връщане на делото на прокурора от съдията-докладчик), чл. 288, т. 1 НПК (прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на съответния прокурор) повторно внесеното в съда дело се образува под нов номер и се възлага за разглеждане на първоначалния съдия-докладчик“.
Разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от НПК гласи: „Когато съдът намери, че делото е подсъдно на друг, равен по степен съд, прекратява съдебното производство и изпраща делото на този съд, а когато намери, че делото е подсъдно на по-горен съд или на военен съд – прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор„.
Т.е. магистратите са на мнение, че делото трябва да отиде при първия докладчик – съдия Весела Дончева, а не да се разпределя сред останалите.
„Лекс“ потърси председателя на СРС Александър Ангелов за коментар на създалата се ситуация.
В отговора, подписан от зам.-председателя на съда Мария Дончева, се припомнят фактите, описани по-горе и се казва следното: „Приложимите правни норми към случая са: чл. 36, ал. 1 НПК, който урежда местната подсъдност по наказателни дела, чл. 42, ал. 2 НПК, който предвижда правомощията на съда, когато намери, че делото не му е подсъдно, чл. 43 НПК, който предвижда процедура за изпращане на делото на друг, равен по степен съд, вкл. когато съдът, комуто делото е подсъдно, не може да образува състав, чл. 9, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ, които предвиждат принципа на случайния подбор и чл. 80, ал. 9 ПАС, който предвижда изключение от принципа на случайния подбор в хипотезата на чл. 42, ал. 2 НПК„.
От съда обясняват, че в случая, съобразявайки изброените законови разпоредби, зам.-председателят на съда и ръководител на Наказателното отделение Гергана Цонева е приела, че след като делото е изпратено от ВКС на СРС на основание чл. 43, т. 3 НПК, то на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ трябва да се разпредели измежду всички съдии от отделението. В отговора се посочва още, че в случая чл. 80, ал. 9 от ПАС е неприложим, доколкото той визира отклонение от правилото за случайно разпределение на делото в хипотезата на чл. 42, ал. 2 НПК, което се обосновава с неправилната преценка на първоначално определения съдия-докладчик за подсъдността на делото.
„В конкретния случай прекратяването на съдебното производство от председателя на 4 състав е било правилно, както изрично е посочил ВКС в своите мотиви и то е било стабилизирано с приемането на делото от РС-Перник по компетентност. Причината за изпращане на делото в Софийския районен съд е различна и тя се свързва с невъзможността РС-Перник да сформира състав поради последвали отводи на всички съдии, което е станало основание по реда на чл. 43, т. 3 от НПК да се търси определянето на друг, равен по степен съд, който да разгледа делото. ВКС е определил СРС по единствен критерий близостта на населените места гр. Перник и гр. София, но не имало пречка да посочи и друг равен по степен съд.
В обобщение разпоредбата на чл. 80, ал. 9 ПАС предвижда изключение от принципа на случайния подбор само за хипотезата на чл. 42, ал. 2 НПК, но не и за тази на чл. 43, т. 3 НПК и същата не следва да се тълкува разширително, тъй като това би довело до нарушение на принципа за случайно разпределение на делата„, посочват от СРС.
