Логопедите на изчезналия Александър от Перник изпратиха писмен анализ на поведението на детето.
Ето какво пишат те:
Мнението, което ще изразим, е на базата на работата ни със Сашо по време на посещенията му при екипа от логопеди, които работят с него в продължение на една година. Той е изключително жизнено и лъчезарно дете, което не се страхува от хората. В голяма част от случаите дори търси внимание, обича изключително много да прегръща хората, които познава и са от обкръжението му. По отношение на езиковото и говорното му развитие може да се каже, че Сашо има ехолалична реч, която се изразява в повторение на отделни думи или част от изречение, което е чул. Отговаря на елементарни въпроси с една дума. В някои случаи е възможно при задаване на въпрос „как се казваш“ да отговори „Сашо“. Обича да слуша музика и тя го успокоява. Не е агресивен и не проявява автоагресия.
В процеса на работата сме наблюдавали случаи, в които при наличие на храна и някаква напитка в близост до него прави опит да я вземе, да изяде или изпие. По данни от близките е самостоятелен по отношение на хранене и самообслужване.
Сашо е смело дете, което не се страхува от тъмното и дори в някои от случаите по време на провеждане на терапията е изключвал лампата и това дори не го е впечатлявало. Обича реда и не би се изплашил от непознати. В някои от ситуациите може изобщо да не обърне внимание на хора около него. Дори и да забележи хора около себе си, не би бил агресивен и не би тръгнал да бяга.
Невинаги реагира на името си, в повечето случаи реагира само на познати лица. Реагира на шумове, но е трудно да се предвиди какво би направил в ситуация, при която е изложен на много силно звуково дразнение.
Това са впечатленията ни на базата на проведената логопедична терапия и няма как да предположим какво би направил, ако е поставен в по-стресова ситуация. Силно привързан е към баба му и баща му, които са ангажирани с отглеждането му.
Нямаме представа как би реагирал в реална среда, защото терапията се провежда само и единствено в логопедичните кабинети.
