Улисани в избора на най-модерните детски столчета за хранене, често младите майки забравят за по-важните аспекти на правилното захранване на детето. Знаете ли, че родилките и техните новородени са с повишен риск от недостиг на желязо? В дълбока древност, по време на палеолита, дефицитът на този така важен елемент е бил доста необичайно явление. Това е така, защото диетата на прародителите ни е включвала:
- месо;
- растителни източници на желязо (напр. зелени листни зеленчуци);
- храни, богати на витамин С (който може да утрои бионаличността на желязото).
Днес нашата диета се отклонява от палеолитния модел и дефицитът на този важен хранителен елемент е често срещан, засягайки приблизително 20% от хората. Жените изпитват повишени нужди от желязо по време на менструация и бременност, така че е по-вероятно да страдат от анемия по време на фертилните си години. Това, което може би е по-малко известно, е повишеният риск сред малките деца. Според наскоро проведено проучване сред национално представителна извадка, цели 15% от децата в САЩ на възраст между 12 и 23 месеца са били с дефицит на желязо. В подобни изследвания, проведени в богати страни в Европа и Азия, нивата варират от 4 до 30% за деца между 6-36 месеца.
Защо толкова много бебета изпитват дефицит на желязо? Нормално е те да се раждат с достатъчно запаси от този минерал, за да бъдат здрави през първите 6 месеца от раждането. Но след тази възраст кърмачетата са изложени на риск от недостиг, ако не консумират храни, които са богати на желязо.
Не може ли просто да храним семействата си с храни с високо съдържание на този минерал? Не точно. Трябва също така да обмислим какво може да пречи на способността ни да го усвояваме. Проучванията показват, че организмът ни абсорбира само около 7% от желязото в соята. Когато ядем термично обработен спанак, ние обикновено усвояваме не повече от 2% от този елемент. Това звучи обезкуражаващо, особено ако сте вегетарианец или веган. Но не се притеснявайте – възможно е да подобрите това като комбинирате желязото със съставки, които активно подобряват усвояването му:
- витамин C;
- ферментирали зеленчуци, като кисело зеле;
- лимонена киселина;
- ябълчена киселина.
Някои съединения обаче активно инхибират усвояването на желязото, така че трябва да сме наясно и с тях:
- пшеничен зародиш, боб, грах, леща, фъстъци и други растителни храни, съдържащи фитати;
- яйчен протеин;
- минерали като калций, цинк, магнезий и мед, които се конкурират с желязото за усвояване;
- чай, кафе и какао;
- някои билки, включително мента и лайка.
