Над 3000 лв. месечно струват живота и здравето на едно 7-годишно момченце от Перник, което се бори с жестоко заболяване. Годишно родителите му са длъжни да дават 40 000лв., за да помогнат на най-обичаното нещо в живота си. Какво е да си на тяхно място, можем само да си представим, но можем и да им дадем кураж с помощта си.
7-годишният Дими страда от много рядък генетичен синдром Микроделеционен синдром1р36.33 от който има аутизъм епилепсия тежка умствена изостаналост мускулна хипотония сърдечни и очни проблеми и още куп диагнози.
Заради състоянието си Дими все още не говори и е на памперс, пие водичка от шише с биберон.
Детето посещава терапии в София и Перник по две на ден всяка от които струва 40лв. Ерготерапия кинези терапия, логопед, психолог, боуен терапия, специален педагог и хипотерапия(конна езда). Отделно от памперси (харчи над 15 дневно) биберони, лекарства храни козметика и консумативи. Вече ни е много трудно да се справяме и за това се опитваме да разпространим, за да достигне до повече хора – споделя майката на Дими пред ZaPernik.com.
Средствата по ТЕЛК, които държавата предоставя за състоянието на Дими са абсолютно недостатъчни. Родителите на момченцето изнемогват и се нуждаят от помощ.
„Три пъти седмично ходим в София за по две терапии, всяка от които е 40лв. В сряда петък и събота пък ходим в Перник пак за по две терапии, всяка 40лв. В неделя ходим на конна езда – там плащаме според времето колко язди. Отделно памперси Дими харчи над 15 на ден, биберони къса по една две, но не може да пие от друго шише. Лекарства, добавки, специални храни, козметика, консумативи….“, изрежда майката на момчето разходите, които ги заливат ежедневно.
Семейството на Жана има още едно дете – момиченце. Тя е погълната изцяло от грижите за децата, а само бащата работи.
Ето какво сподели майката на Дими – Жана :
„Отглеждайки сина си с тежко психическо и физическо развитие осъзнах едно:Че без подкрепата от трети страни е много трудно в държава,като нашата!Денонощните и постоянни грижи слагат своя отпечатък върху живота ни!И когато ми казват,че живота ни не трябва да се върти само около детето с увреждане ми звучи някак странно,защото практически правя всичко сама,а мъжа ми работи!С болно дете оцеляването е трудно!Даже е много трудно да изляза с двете деца,докато го няма!Защото не се справям сама!И потънала в грижите за него понякога пренебрегвам и дъщеря ми,която също има нужда от любов и внимание(не го правя умишлено).За децата със сложни нарушения повечето врати са затворени.За това благодаря от сърце на хората,които са до нас и ни подкрепят!Искам да,кажа на хората да не забравят семействата,които отглеждат деца с увреждания,защото те никога не биха се справили без подкрепа в тези тежки времена!“
Във фейсбук има създадена група „Да помогнем на Дими„. Нека да го направим! С каквото можем. Дорото се отплаща стократно.
