Разговаряме с директорът на Топлофкиация -Перник инж. Чавдар Стойнев.
Каква стратегия избра Топлофикация Перник за реализацията на зеления преход? На какви горива ще заложите, за да направите производството на енергия „по-зелено“?
– Избрахме да инвестираме в съоръжения, които използват природен газ и биогорива за производство на енергия.
Разкажете ни за проекта, който е най-скоро ще бъде изведен до край.
– Проектът, който завършваме, е инсталирането на газовите когенератори, които ще позволят производство на енергия от природен газ. Мощностите трябва да влязат в експлоатация преди началото на следващия отоплителен сезон.
Ще Ви издам и една новина. Ще инвестираме в още когенератори, за да увеличим дела на природния газ в горивния микс. Но все още сме в началото на това начинание. Нека първо да се справим с пуска на първите 3 и ще се съседоточим върху следващите.
Не се ли притеснявате да инвестирате в съоръжения, използващи природен газ, в момент, когато доставките на това гориво към България са изключително несигурни?
– Обезпокоени сме, но твърде много предприятия и домакинства в България са зависими от природния газ и се надяваме, че няма да се допусне кризата с доставките да продължи твърде дълго.
В такъв случай всички проекти на пръв поглед звучат добре. Ще използвате ли по-малко въглища?
– Да, за момента не планираме увеличение на капацитета на Централата. Колкото повече ток и топлинна енергия произвеждаме от природен газ и биогорива, с толкова ще намаляваме дела на въглищата в горивния микс. Нашият план е извън отоплителния сезон да прекратим използването на въглища, което е огромна стъпка за Топлофикация Перник. За съжаление с наличните в момента когенератори няма да е възможно да преустановим използването на въглища и по време на отоплителния сезон, но със закупуването на още когенератори и въвеждането на инсталацията за производство на енергия от биогаз, това ще се случи.
Биогаз? Какво представлява биогазът?
– Биогазът се произвежда от обикновени биогорива – слама, слънчогледови пелети, стебла от царевица и други подобни продукти, които бих си позволил да нарека „био отпадъци“.
Биогазът е напълно екологично гориво, при чието изгаряне не се отделят вредни емисии. В Европа влагането му за производство на енергия е наложена технология, която не само ние, а и други български топлофикации ще се постараем да приложим.
Всички проекти звучат изключително обнадеждаващо. Как смятате, че трябва да се реализира зеленият преход в България? Каква е правилната формула и кое е най-важното?
– Зелените решения трябва да са възможно най-ефективни, с най-малка социална цена и да подпомагат цялостното развитие на икономиката. За съжаление България като държава няма ясна визия за периода до 2030 година, както и до 2050 година. Стратегията е много важна, защото енергийният отрасъл не може да се развива отделно от другите икономически дейности. Закъсняли сме, защото повечето европейски държави са на много по-напреднал етап. Все пак при нас процесът ще е скъп и ще се реализира бавно, защото сме твърде зависими от въглищата. През зимата над 60% от енергията се произвежда от въглища т.е. трябва да заместим твърде много мощности с нови. Наскоро ми попадна информация, че за първото тримесечие на годината 53% от произведената в напреднала Германия електрическа енергия е генерирана от класически енергийни източници като въглища, природен газ и атомна енергия.
Но все пак зеленият преход ще има известно забавяне заради войната в Украйна. ЕС официално даде разрешение това да се случи.
Споменахте, че държавата не е изработила стратегия за енергийния преход, дружествата успяват ли да се справят сами?
– Топлофикациите се стремят да реагират сами, както на новите цели за устойчиво развитие, така и на настоящите кризи и да развиват все по-иновативни и устойчиви решения. Повечето топлофикации членуваме в Асоциация на топлофикационните дружества в България и често си обменяме опит и имам пряк поглед върху напредъка на някои от дружествата. Всички проявяват сериозна активност за реализацията на проекти, свързани със зеления преход.
Няма как да разчитаме на въглищата твърде дълго, защото цената на въглеродните емисии става непосилна. По-бързата диверсификация на горивния микс ще доведе до подобряване на екологичните показатели, както и до оптимизиране на разходите ни.
Считате ли, че финансирането на зелената трансформация ще засегне бедните хора в Европейския съюз?
– Всичко зависи от политиката, която се приеме. Докато ние говорим за намаляване на въглеродните емисии, много хора се питат дали утре ще имат работа, как ще си платят сметките за ток и как ще се справят с базовите си разходи за живот.
За тези хора Зелената сделка е синоним на несигурност и може да ги направи още по-бедни. Тези хора не могат да си позволят топлоизолация, електрическа автомобил или соларни панели, защото трябва да спестяват години. За много българи постигането на енергийна ефективност не е на дневен ред и считам, че държавата трябва да им помогне чрез адекватни механизми и промени в законодателството. Не бива ЕС да позволи бедните да станат по-бедни.
