Казвам се Конан Дъфи и съм роден в Лондон. Приятелите ми, also и съседите, които редовно се събират в градинката пред блока ми в „Овча купел“, за да обменят мъдрости и да си подават бутилка от кола с капачка от фанта, обаче редовно ме наричат с прякори като Кънчо Бежанеца, Конан Варварина, Кун Белия делфин (макар че по-скоро съм ginger, though), Кондьо от Лондон и т.н. Причината е, че вече от един мандат (разбирай 4 години) живея в България, а освен това нося на майтап и не налитам на бой, когато съм прекалил с дегустацията на домашна продукция от неизчерпаемите мазета на комшиите. Женен съм за българка с крехка външност и огнена душа, която се казва Добромира, но наред с другите ми изцепки все още търпи да я наричам Додо.
Тя не само ми роди прекрасна дъщеря на име Ева, но и се съгласи да се върне да живеем в България, понеже аз съм влюбен в прекрасната природа и невероятната история на тази моя втора родина. Oh, и да не забравя – събираме печати от 100-те национални туристически обекта на България, което е по-скоро оправдание във всеки възможен момент да обикаляме из интересните кътчета на държавата.
И не само на държавата, но имате търпение и ще ви разкажа и това.
За начало мисля да ви разкажа отзад-напред. Последно с моето весело и шумно семейство посетихме Перник. I know, ще ми кажете, че няма нищо особено вълнуващо в това да четете пътепис от пътешествие до град известен с нервните си шофьори, любовта към насилието и мекото произнасяне на буквата „л“.
Аз, пък ще ви кажа, че има много супер интересни неща в Перник!
Не, че преди да го посетя не мислех същото като вас. Long enough време съм в България, за да се наслушам на всички вицове за Пернишки Голф, „къде нощуват в Перник чужденците – в поликлиниката“ и безброй още градски митове. Все пак не мога да се сдържа и ще ви споделя едно поетично произведение по темата, тъй като много ме радва:
Пернишко хайку:
Дискотечка:
Седнал си ми на местото.
Винкел!
Японците могат само да им дишат дизеловите пари от голфа на перничани. Или да изядат ключ 36 от Камаз, но това е друга история. Дошъл съм тук да ви разказвам за култура.
Точно така, правилно прочетохте – в Перник ме отведе културата. По-конкретно фестивалът АРТ Будилник, който се проведе миналата седмица в Миньорския град.
Well, няма какво да се лъжем – и аз не съм най-духовно извисения представител на овчакупелската аристокрация. Просто видях програмата на фестивала и през weekend-a имаше безплатен куклен театър на площада. Така че решихме да заведем Baby Ева на постановката като заедно с това вземем печат от Перник и се разходим из града. Винаги сме го оставяли назад в списъка ни за пътешествия, понеже е твърде близо и доста лесно да се стигне от София до Перник.
Първата изненада беше, че няма чак толкова Голфове в Перник. Втората – колко лесно си намерихме място за паркиране в центъра. А след това ахнахме като видяхме колко красива и впечатляваща е сградата на Дома на културата в Перник. Това, че почти 2-годишната ни дъщеря стоя мирно точно 3 минути и 20 секунди по време на постановката и през повечето време бяхме заети да й шъткаме да мълчи и да се червим пред другите зрители, не беше никаква изненада.
On the other hand, центърът на града беше изненадващо приветлив. Безброй кокетни кафенета, още толкова примамливи закусвални щедро обещаващи стомашни киселини, красив площад, пейки на корем и слушайте внимателно софиянци – работещи чешмички за питейна вода!
Паркът в центъра на Перник също е доста приятен за разходка, нашата цел баче беше от другата страна на площада. Искахме да посетим музей.
Музеят в Перник е като никой друг на света mate. Добре, де има си регионален музей, който е като всеки random музей по света. Но точно до него е Подземния минен музей. Това е експозиция с артефакти свързани с минното дело, която е разположена в истинска мина под земята. How cool is that!
Бившата въгледобивна мина, намираща се в сърцето на днешния Перник, е първата подземна мина в България и е функционирала от 1891г. чак до 1966г. Централната галерия на рудника днес е запазена и реставрирана, а страничните ръкави са запушени, но входовете им за запазени като ниши, в които са разположени различни артефакти свързани с рудодобива в България като цяло.
Влиза се на групи и с екскурзовод. Макар и навън да беше адска жега, за посещението ти трябва връхна дреха, понеже разходката те води на 55 метра под земята.
Самата разходка започва с обяснение как благодарение на богатите залежи на въглища в Перник, София е избрана за столица на България, което предизвиква презрително сумтене в посетителите от София и ехидно подсмихване в идващите от всички други градове на страната, които същите тези софиянци (като мен) наричат обобщено провинция.
Разходката е адски интересна. Можете да видите автентични миньорски уреди, да се запознаете с любопитни подробности от тази опасна и тежка професия, да научите за канарчетата, които миньорите са държали за компания, а и за да им сигнализират за изтичане на отровен газ от земните недра.
Обиколката на подземния музей траеше около 40 минути, горе-долу колкото и кукления театър, но задържа вниманието на нашата малка хиперактивна принцеса доста по-успешно.
След кратък обяд и фотосесия с барбароните в една от градинката на центъра на Пeрник, решихме да предизвикаме природата и да посетим Пернишката крепост, въпреки че небето ясно ни предупреждаваше, че ще ни ощастливи с лятна буря.
By the way, ако тръгвате за крепостта от центъра на града, внимавайте какъв маршрут ще ви предложи навигацията. Има опасност да ви предложи да тръгнете на север през кв. Илчова. Там пътят преминава в черна планинска пътека, която освен, че безкрайно ще ощастливи автомонтьора ви, единствената полза от нея е, че предлага безброй идеи за скриване на труп.
Иначе Пернишката крепост, по известна като Кракра по името на легендарния средновековен български владетел, се намира на високо плато в източната част на града и до нея се стига лесно с кола през градската магистрала. Разкопките показват, че на това място е имало живот още през V-IV в. пр. Хр., когато траките са оценили стратегическото местоположение и са построили крепост. После стратегическото местоположение е било оценено от римляни, българи, византийци като единствено турците obviously не са давали пукнат грош за нея, понеже при тяхното владичество мястото е използвано за некропол. В наши дни, останките от крепостта са разкопани, а реставрирането преди 10г. предизвика скандал, който отекна дори и в британските медии. Причината беше, че с европейско финансиране от около 5 млн. лв., последните най-високи зидове на крепостта са изградени по бутафорен начин като декор от много, ама много евтин индийски сериал.
If I must be honest, на мен крепостта адски много ми хареса. Достъпът е свободен, а мястото по-скоро изглежда като парк. В централната част са реставрирани основите на сградите, които дават представата за това, колко величествено е бил това място. Гледката от на-високата крепостна стена, не може да се опише с думи. Даже не съм сигурен, че снимките дават ясна представа, колко феноменално красиво е това място.
Единственият проблем е именно с тази най-висока крепостна стена. Тя е изградена не от камък, а от желязна конструкция с прикрепени към нея (при това с болтове) бетонни плочи.
Дори отдалеч стената изглежда бутафорно, понеже светлината прозира между плочките, които би трябвало да имитират каменни блокове. Отблизо, пък изглежда като нещо правено в час по трудово обучение, в прогимназия, при това от детето, което е калпазанина на класа.
Моето предложение към общинските власти в Перник е просто да махнат само бутафорните плочки и да оставят стоманената конструкция.
Мисля, че ще е адски оригинално и самоиронично именно в Перник – крепостната стена да е от винкел.
Към вас mates, пък имам предложение да отделите някой слънчев неделен ден и да посетите Перник. Извън вицовете и предубежденията, това е един град с много красив център и с интересни забележителности. А и от София до там се стига само за половин час. Well, ако сте с Голф 3-ка даже за 10 минути.
PS.
Можете да намерите линкове към другите ми истории на Фейсбук-страницата ми:
https://www.facebook.com/britanskiabejanec/
Източник: flashnews.bg
