Производството на чесън е традиционен поминък в радомирското село Долни Раковец. Зеленчукът е запазена марка на населеното място от дълги години.
Поради благоприятния климат и плодородни почви чесънът тук става едър и ароматен. Местните уверяват, че семето им не дава това високо качество в друга земя, а единствено в раковската, затова чесън се сади за лична употреба във всеки двор.
„Саденето започва от ранна пролет с идването на първите щъркели, по славянския календар – от Младенци до Благовец„, посочи кметът Йорданка Атанасова. Две семейства, развиващи едро земеделие, решават да върнат старата слава на раковския чесън. Пионери във възраждането му са Анелия и Иван Иванови, които не ползват никакви торове и препарати, реколтата им е изцяло биологична.
„Производството на чесън беше изоставено, защото хората изнемогваха да го засаждат на ръка“, разказа Анелия. Иванови са първите, които купуват сеялка и започват да практикуват машинно засаждане.
С машинната обработка помагат и на местни жители, които пък връщат жеста, като поемат част от ръчните дейности в производствения процес на земеделеца. Тази взаимопомощ продължава и днес.
Иванови ежегодно увеличават площите, вече до десетина декара, с тенденция нарастването да продължи. В производството се включват и деца, и внуци – всеки работи, каквото може.
Най-малките рубят скилидките, по-големите плевят, пробират лука и плетат венци. „Много е важна предварителната обработка на почвата, земята трябва да е пухкава и Иван знае как да го постигне“, уверява Анелия.
С бързи стъпки във възстановяването на раковския чесън върви и семейство Йоана и Димитър Георгиеви. След 11 години, прекарани в Испания, двамата се връщат в селото и влагат всичките си спестявания в закупуване на земя и машини.
„Започнахме по идея на децата ни, първоначално с 250 венеца“, разказа Йоана. Сега семейството отглежда чесън върху 10 дка и добива между 8000-10 000 венеца годишно, посочи Димитър Георгиев. „Всяка скилидка минава през ръцете ни няколко пъти – руби се, после се засажда, плеви, събира се, отбира се, плете се с помощта на много баби“, обясни Йоана.
По думите ѝ заради високото качество раковският лук не се продава на килограм, а само на венци. Георгиеви са разработили проект за черен чесън. Той е ферментирал и се приготвя в специални машини.
„Правени са опити с нашия чесън и е в топ три по качество„, похвали се Йоана. Според нея сладостта на раковския лук е на много високо ниво и захарността му надвишава същия показател и на испанския, и на китайския чесън.
И Анелия Иванова, и Йоана Георгиева уверяват, че от многото семена, раздадени на приятели, включително и по света, никой не е постигнал едрината и качеството на техния лук, при това, по естествен път.
„С нашите семена опитвахме и в съседното село Кондофрей. Реколтата ни няма нищо общо. Значи ключова е почвата“, сподели Йоана. Производството на чесън в Долни Раковец трябва да се развива, защото земята е благодатна за него, категорични са двете семейства.
Качеството на зеленчука получи широка популярност и в социалните мрежи с разпространявана рецепта за „раковско масло“, съдържащо чесън, лимон, зехтин и сол. При употребата му грипът ще те заобикаля, а и кръвното ти ще е в норма, уверяват почитателите на долнораковския лук./Дарик Нюз
