Тази вечер е истински празник по пернишките села и квартали. Изконната българска традиция Сурова възкръсна отново, за да прогони злите демони и да донесе здраве и плодородие. Пернишкият край, известен със своите сурвакари най-ревностно брани този обичай, а хората, обличащи кожи, платове и тежки звънци и маски, дори и не могат да опишат и обяснят емоцията, която ги кара да го направят.
Ето една малка част от местата, където пламна огъня на Сурва тази вечер:
Огънят на Сурва бе запален и в село Расник, където гостуваха сурвакарите от с. Велковци и бабугерите от с. Брежани. За здраве и берекет бяха наричанията на сурвакарите, чиито звънци огласиха селото. Гости на празника бяха и зам. – кметовете на Община Перник инж. Мирослав Стоицев и Стефан Кръстев.
Чановете и хлопките на сурвакарите огласиха и село Драгичево. В сурвакарската група, в която участват много деца и младежи и тази година имаше много настроение. Огънят на празника бе запален от кмета на населеното място Виктор Викторов, а сурвакарите пожелаха на всичко здраве и успехи.
Сурвакарите от с. Люлин и тази година спазиха традицията и звънците огласиха селото.
И в село Зидарци извиха дълго хоро около огъня
Чановете на сурвакарите огласиха и село Мещица. И тук на 13-ти януари вечерта се пали огънят, около който местните хора се събират и се играят сурвакарските игри.
Край огъня в квартал „Бела вода“ отново играха беловодските мечкари. Маските тук са особени, зооморфни, с много лица. Направени са така, че всяко страшно лице отваря устата си и показва големите си зъби. Затова ги наричат „зевала“. Най-обичаната маска е с 12 лица, местните са я нарекли „змей“ .
Пъстър бе празникът и в село Зидарци, където сурвакарите донесоха много настроение. Жители на селото разказваха как в миналото в селото всеки сурвашкар е посещавал дома на момата, която е искал да вземе за жена. Той е гледал къщата й, дали е чиста и как е подредена. Сурвашкарите са влизали не само в двора, но и в къщата, където в някоя по-голям одая са правели ритуала „венчавка“.
